Представяне
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
Община Димитровград е разположена в централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към Област Хасково. На север граничи с общините Чирпан и Опан (Област Стара Загора), на изток – с Община Симеоновград, от юг- с общините Хасково и Минерални бани, от запад- с Община Първомай (Пловдивска област).
На територията на Община Димитровград се пресичат Европейските коридори 10 и 9. Основната връзка със страната е чрез тези първокласни пътни артерии – ЖП и авто – Пловдив и София - на запад, Свиленград - на изток, Стара Загора и Кърджали - съответно на север и юг.
Равнинният релеф, разнообразен от обраслите с гори хълмовете и река Марица, в централната част на общината, предопределя функционалното й площоразпределение: основната част е заета от земеделски земи, а централната – по линията Хасково – Димитровград – Радиево, както и периферните североизточни части – от хълмове.
Община Димитровград заема площ от 567.6 км2. От тях:
- 416.6 км 2 (73.39%) са земеделски земи;
- 72.97 км 2 (12.89%)- разпръснати и необособени терени на горския фонд;
- 44.73 км 2 (7.88%)- фонд населени места;
- 15.98 км 2 (2.81%)- водни площи и течения.
За добив на полезни изкопаеми са били използвани 12.63 км 2, или 2.23% от територията, днес в по-голямата си част – неизползваеми открити рудници.
Терените, заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения, са 4.71 км 2, или 0,83% от територията на общината.
СЕЛИЩНА МРЕЖА
Селищната мрежа в общината се състои от два града – Димитровград и Меричлери и 25 села, пръснати равномерно по територията й. Освен функционален, ядрото - Димитровград се явява и пространствен център на територията, която няма сериозни релефни бариери, освен река Марица и възвишенията между Хасково и Димитровград.
Населението на общината (към 15.12.2014г.) е 61 564 души по постоянен адрес, от които 47 418 представляват населението на град Димитровград.
ЛАНДШАФТ
Ландшафтът на Община Димитровград е предимно с равнинен облик, разчленен и заоблен от невисоки хълмове. Около три четвърти от територията , в северната част, е със слаб наклон на юг–югоизток - към поречието на река Марица и е заета от земеделски земи. Около една четвърт е заета от хълмове – около село Бряст и в югоизточната част - на северния бряг на р. Марица. Подобен е и ландшафтът в южната част на общината. По-голямата част също е заета от селскостопанските равнинни територии, със слаб наклон на север, към р. Марица. В средата на тази част, са хълмовете между селата Крепост и Добрич, а в източната – на общинската граница - над селата Черногорово и Воден. Най-ниската част е по поречието на река Марица – при Димитровград с надморска височина - 92 метра и се издига в най-северната част – над село Странско до 177 метра . На юг - в средната част – между селата Крепост и Добрич, хълмовете достигат до 258 метра надморска височина (Долен сайрак), южно от с. Крепост – 266 метра (Бейтепе), а в най-източната част – над село Воден до 170 – 216 метра. Около тази надморска височина са и хълмовете в югозападната част – над село Бодрово.
КЛИМАТ
Климатът на района е преходно-континентален, до средиземноморски. Средната годишна температура за Димитровград е по-висока от средната за страната +12.6 ° С. Това спомага за интензивни процеси на изпарение, особено през летните месеци. Разпределението на валежите е неравномерно през годината. Установяват се два максимума: пролетен през месеците май - юни и есенен – през октомври - декември. Основният минимум е през септември, а вторият - през февруари - март.
ПОЗЕМЛЕНИ РЕСУРСИ
Природният комплекс от разнообразен ландшафт, съставен от равнини и хълмове, създава благоприятни условия за развитие и на земеделието, и на животновъдството. Сравнително добрите водни потенциали, липсата на застрашаващи екологичното равновесие дейности, са нейно богатство и предпоставка за развитието на община Димитровград - нейният стратегически ресурс.
Структурата на поземлените ресурси се оценява като балансирана и адекватна за развитието на общината в аспектите на основния потенциал – селското стопанство.
ПОЧВИ
Почвите са предимно черноземи - смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на река Марица са разположени ливадно-канелени почви. Срещат се и най-плодородните ливадно-алувиални почви и ливадно-блатни, в по-малка степен- рендзините алувиално-ливадни почви. Преобладават земите от IV, V и VI категория.
ОТГЛЕЖДАНИ КУЛТУРИ
Основните отглеждани култури са зърнено - житните: пшеница, ечемик (около 50% от насажденията), царевица и слънчоглед (около 20%). Около 34 000 дка са заети от технически култури (основно памук). Традиционното за общината зеленчукопроизводство е силно намаляло, и заема около 10 000 дка. Един от ресурсите на общината - ливади, мери и пасища, не е използван ефективно, като основа за развитие на животновъдството.
ВОДНИ ЗАПАСИ
Територията на община Димитровград се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси . Водните ресурси са в рамките на нормалните, но малкото количество валежи , характерни за общината (средно-годишно 600 л/кв.м), предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно-битовото водоснабдяване в някои населени места.
Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Марица и нейните притоци – реките: Каялийка, Банска, Меричлерска, Мартинка с Арап дере.
Основната водна артерия за района, река Марица, е с площ на водосборния басейн до Димитровград – 14 616 кв. км и протичащо водно количество – средно 90, 7 куб. м. сек. Общият обем на преминаващите през града водни маси, е средно 2860, 6 млн. куб. м. Оттокът на посочените притоци на Марица е малък- общо около 104 млн. куб. м, което е резултат от предимно равнинния им характер, малките водосборни басейни и незначителната им водност .
Подземните води се използват основно за питейно – битово и промишлено водоснабдяване .
МИНЕРАЛЕН ИЗВОР
В територията на района има и термоминерални води.Такива са сондажите при град Меричлери, които представляват ценен воден ресурс и са с експлоатационен дебит 30 л.сек. и температура на водата +35,4 ° С.