НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД
ДО
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
ДИМИТРОВГРАД
Д О К Л А Д Н А З А П И С К А
ОТ ИВО ТЕНЕВ ДИМОВ – КМЕТ НА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД
ОТНОСОНО:ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД
ОСНОВАНИЕ: чл.1 ал.(2) от ЗМДТ и чл.21 ал.(2) от ЗМСМА
ФАКТИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ: привеждане на нормативната база на община Димитровград в съответствие със Закона за местните данъци и такси с цел да се избегне евентуална колизия между текстовете на Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Димитровград и Закона за местните данъци и такси.
УВАЖАЕМИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
Общината като основна административно-териториална единица със своя собственост и бюджет има задължението да се грижи за прилежащата и обществена инфраструктура, като за целта трябва да разполага с необходимите финансови средства.Освен това, местната власт като цяло има редица отговорности и задължения като:
- Развитие на територията като среда за живота на човека;
- Развитие на инфраструктурата – пътна инфраструктура, градски транспорт, водоснабдяване и канализация, улично осветление и други комуникации;
- Осигуряване материалната база на образованието и грижа за подрастващите (детски ясли, градини, училища);
- Грижи за хората от третата възраст;
- Грижи за хората в неравностойно положение;
- Осигуряване на устойчива градска среда.
За тяхното качествено изпълнение и предоставяне е необходимо преди всичко те да бъдат осигурени с достатъчен финансов ресурс.
В рамките на икономическата ефективност, сумата на приходите, които трябва да бъдат генерирани на общинско ниво, се определят от размера на общинските разходни отговорности т.е. данъчните приходи трябва да съответстват на месните разходни отговорности.Приходите трябва да са достатъчно „жизнеспособни”, така че да нарастват с темповете, с които нарастват местните разходни задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.(2) от Закона за местните данъци и такси, общинският съвет определя с наредба размера на местните данъци при условията, по реда и в границите определени с него.Тази разпоредба е обусловена от изискването на чл.141,ал.(3) от Конституцията на Република България, съгласно който общинският съвет определя данъците при условия, по реда и границите установени със закон.
С оглед защита на обществения интерес тези правомощия на общинския съвет се лимитират от минимални и максимални граници, установени от законодателя за всеки вид местен данък.
С предоставянето на общините на правото да определят размерите на местните данъци се продължава процеса на финансовата децентрализация и се укрепва местното самоуправление, тъй като най-голямо значение за развитието на процеса е засилването на финансовата самостоятелност и автономност на общините.Така дадените правомощия позволяват на общините да направят сериозни стъпки за преодоляване на трудностите при финансирането на разходите по общинските бюджети.
ЦЕЛ НА НАРЕДБАТА
Целта на приемането на настоящата наредба е да се осигурят достатъчно финансови средства в общинския бюджет, за изпълнение на поставените в него цели и постигане на заложените очаквани резултати от това.
ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, НЕОБХОДИМИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НО НАРЕДБАТА
За прилагането на Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, не е необходимо разходване на бюджетни средства.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
Резултатите които се очакват от прилагането на Наредбата се свеждат до постигане целите, наложили приемането на същата.
АНАЛИЗ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Предлаганата Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, не противоречи на норми от по-висока йерархия и на европейското законодателство.
Проектът на Наредбата с мотивите за нейното приемане са публикувани на страницата на Община Димитровград на 25.09.2017 година, на основание чл.26 от Закона за нормативните актове.
Заинтересованите лица, в срок от 30 дни от публикуването на настоящата докладна на интернет страницата на Община Димитровград, могат да предоставят в ОЦУИГ (Общински център за услуги и информация на гражданите) – партерен етаж в сградата на общината, в рамките на работното време от 8,30 до 17,00 часа становища и предложения по настоящата докладна, адресирани до Кмета на Община Димитровград.
С оглед на гореизложеното предлагам следния проект за решение:
На основание чл.1 ал.(2) от ЗМДТ и чл. 21 ал.(2) от ЗМСМА Общински съвет Димитровград приема следното
Р Е Ш Е Н И Е :
1. Отменя Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград (приета с решение №104 от 24.01.2008 година, изменена и допълнена с решения №471/29.01.2009г; №809/17.12.2009г.; №1335/27.10.2011г.; №1431/31.03.2011г.; №250/26.04.2012г.; №1180/30.01.2014г.; №1373/26.06.2014г.;
№1560/18.12.2014г.; №47/17.12.2015г.; и №376/29.09.2016 г.)
2. Общински съвет Димитровград приема Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
3. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.
Н А Р Е Д Б А №……….
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Димитровград.
Чл.2. В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:
1. Данък върху недвижимите имоти;
2. Данък върху наследствата;
3. Данък върху даренията;
4. Данък при възмездно придобиване на имущества;
5. Данък върху превозните средства;
6. Патентен данък.
7. Туристически данък.
8. Данък върху таксиметров превоз на пътници.
9. Други местни данъци, определени със закон.
Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ);
(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;
(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.
Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по банкова сметка на община Димитровград за съответния вид плащане, както следва:
ВИД ПЛАЩАНЕ |
Н А И М Е Н О В А Н И Е |
44 21 00 |
ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И ЛИХВИ |
44 22 00 |
ДАНЪК ВЪРХУ НАСЛЕДСТВОТО |
44 23 00 |
ДАНЪК ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА И ЛИХВИ |
44 24 00 |
ТАКСА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ И ЛИХВИ |
44 25 00 |
ДАНЪК ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА ИМУЩЕСТВА ПО ДАРЕНИЕ И ПО ВЪЗМЕДЕН НАЧИН |
44 28 00 |
ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК |
44 34 00 |
ПЪТЕН ДАНЪК И ЛИХВИ |
44 65 00 |
НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ |
44 80 07 |
ТАКСИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ |
44 14 00 |
ПАТЕНТЕН ДАНЪК; ДАНЪК ВЪРХУ ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ |
Чл.5. Данъчните декларации по ЗМДТ се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник".
Чл.6. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
(2) Невнесените в срок данъци по тази наредба се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
(3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.
(4) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителя на звеното за местни приходи-на териториален директор на Националната агенция за приходите.
Чл.7. Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.
Чл.8. Общината предоставя ежедневно по електронен път на Министерството на финансите информацията по чл.5а, ал.1 от ЗМДТ по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите.
Чл.9. Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.
Глава втора.
МЕСТНИ ДАНЪЦИ
Раздел I.
Данък върху недвижимите имоти
Чл.10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.
(4) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Чл.11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.
(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.
(5) За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Чл.12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл.13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Чл.14. (1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(3) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
(4) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.
(5) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.
Чл.15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Чл.16. (1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.
Чл.17. Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.
Чл.18. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
(3) Алинея 2, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.
Чл.19. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 от ЗМДТ в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл.20. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ.
(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ.
(3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ.
(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
Чл.21. Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва:
- За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъкт е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.
- За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, с. Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.
- За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.
Чл.22. Данъкът по чл.14, ал.1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
Чл.23. Необходимо условие за определяне на данъка върху недвижимите имоти е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Чл.24. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от ЗМДТ.
Чл.25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
Чл.26. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.
Чл.27. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
(2) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(3) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.
(4) За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.
(5) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
Чл.28. Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:
- в брой на касите на общината, находящи се на бул.”Г.С.Раковски” № 13-Запад /партер/
- безкасово – по банковата сметка на общината;/съгл.чл.4/
- с пощенски запис.
- по електронен път, използвайки системата виртуален ПОС на интернет страницата на Община Димитровград www.dimitrovgrad.bg.
Раздел ІІ.
Данък върху наследствата
Чл.29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл.30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл.31. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Чл.32. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Чл.33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството съгласно чл.33 от ЗМДТ. По същия ред се оценяват и задълженията на наследодателя.
(2) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(3) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.
Чл.34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. разноските за погребение в размер 1000 лв.;
4. предвидените в ЗМДТ облекчения.
Чл.35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.
Чл.36. Размерът на данъка се определя поотделно за всеки наследник или заветник и е както следва:
1. за братя и сестри и техните деца - 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5,0 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
Чл.37. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на ДОПК.
Чл.38. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.
Чл.40. (1) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.
(3) Данъкът върху наследството се заплаща по начините, определени в чл.28 от настоящата наредба.
Раздел ІІІ.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Чл.41. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.
(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.
(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Чл.42. Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от ЗМДТ.
Чл.43. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(2) Имуществото се оценява по реда на чл.46, ал.2 от ЗМДТ.
(3) Данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ за имотите по чл.46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.
Чл.44. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от ЗМДТ, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер както следва:
а) 0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
б) 5,0 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".
(2) При възмездно придобиване на недвижимо имущество данъкът е в размер на 2,5 на сто върху по-високата между данъчната оценка и уговорената цена.
(3) При възмездно придобиване на движима собственост (ППС) данъкът е в размер на 2,5 на сто върху застрахователната стойност.
(4) При замяна на имущество данъкът е в размер на 2,5 на сто върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(5) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.
(6) При придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност се дължи данък в размер определен с чл. 44, ал. 1, б.”б” от настоящата наредба.
Чл.45. Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от ЗМДТ.
Чл.46. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл.41, ал.3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал.2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
(4) Декларация по ал.3 не се подава в случаите по чл.44, ал.5 и 6 и чл.48, ал.1, т.5, 6, 8 и 9 от ЗМДТ, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза.
(5) Данъкът по този раздел се заплаща по начините, определени в чл.28 от настоящата наредба.
Раздел ІV.
Данък върху превозните средства
Чл.47. С данък върху превозните средства се облагат:
1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Чл.48. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Чл.49. (1) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общината по реда определен в чл.54, ал.2 от ЗМДТ.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. пътното превозно средство е придобито по наследство;
2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;
3.собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;
4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;
5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл.59, ал.2 и 3 от ЗМДТ, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.
(4) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал.1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ.
(5) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.
(6) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал.4 или с подаване на нова данъчна декларация.
(7) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.
(8) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.
(9) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.
(10) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44 от ЗМДТ, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.
(11) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.
(12) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.
Чл.50. (1) За леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:
- до 37 kW включително – 0,38 лв. за 1 kW;
2. над 37 kW до 55 kW включително – 0,45 лв. за 1 kW;
3. над 55 kW до 74 kW включително – 0,60 лв. за 1 kW;
4 над 74 kW до 110 kW включително – 1,50 лв. за 1 kW;
5. над 110 kW – 1,80 лв. за 1 kW;
В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл.55, ал.1 от ЗМДТ.
(2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:
1. товарно ремарке – 8 лв.
2. къмпинг ремарке - 14 лв.
(3) Данъкът за мотопеди е в размер 12 лв. а за мотоциклети, както следва:
1. до 125 куб. см включително – 14 лв.
2. над 125 до 250 куб. см включително – 28 лв.
3. над 250 до 350 куб. см включително – 40 лв.
4. над 350 до 490 куб. см включително – 56 лв.
5. над 490 до 750 куб. см включително – 80 лв.
6. над 750 куб. см – 110 лв.
(4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:
1. до 400 кг включително – 5 лв.
2. над 400 кг – 8 лв.
(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:
1. до 22 места, вкл. мястото на водача – 75 лв.
2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 150 лв.
(6) Данъкът за товарен автомобил до 12 тона технически допустима максимална маса е в размер на 12 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:
Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке |
Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона): |
Данък (в лева) |
||
равна или повече от |
по-малка от |
задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното |
други системи за окачване на задвижващата ос/оси |
|
А) с две оси |
- |
18 |
10 |
30 |
|
18 |
20 |
30 |
70 |
|
20 |
22 |
70 |
150 |
|
22 |
25 |
200 |
350 |
|
25 |
26 |
350 |
620 |
|
26 |
28 |
350 |
620 |
|
28 |
29 |
340 |
400 |
|
29 |
31 |
410 |
670 |
|
31 |
33 |
670 |
1010 |
|
33 |
38 |
1010 |
1390 |
|
38 |
- |
1010 |
1390 |
Б) с три и повече оси |
36 |
38 |
670 |
900 |
|
38 |
40 |
900 |
1300 |
|
40 |
- |
1300 |
1900 |
(8) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 150 лв.
(9) Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона е в размер 300 лв.
(10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:
1. от 11 kW до 18 kW включително – 6 лв.
2. над 18 kW до 37 kW включително – 8 лв.
3. над 37 kW – 12 лв.
(11) Данъкът за други самоходни машини е в размер 30 лв.
(12) Данъкът за моторни шейни и превозни средства от категория L7 по закона за движение по пътищата е в размер 60 лв.
(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:
Брой оси на моторното превозно средство |
Допустима максимална маса |
Данък (в лв.) |
||
равна или повече от |
по-малка от |
задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното |
други системи за окачване на задвижващата ос/оси |
|
А) с две оси |
12 |
13 |
35 |
65 |
|
13 |
14 |
65 |
175 |
|
14 |
15 |
175 |
240 |
|
15 |
- |
240 |
540 |
Б) с три оси |
15 |
17 |
65 |
110 |
|
17 |
19 |
110 |
220 |
|
19 |
21 |
220 |
290 |
|
21 |
23 |
290 |
440 |
|
23 |
- |
440 |
680 |
В) с четири оси |
23 |
25 |
290 |
300 |
|
25 |
27 |
300 |
450 |
|
27 |
29 |
450 |
712 |
|
29 |
- |
712 |
1060 |
Чл.51. Данъкът за плавателните средства е в размер, както следва:
1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 2 лв. за всеки започнат бруто тон;
2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 2 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0,20 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
3. за джетове - в размер130 лв.за брой;
4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 30 лв. за всеки започнат бруто тон;
5. за скутери - в размер 4 лв. за киловат;
6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,20 лв. за киловат;
7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,80 лв. за тон максимална товароподемност.
Чл.52. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:
1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети - 25 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
2. за параплан – 20 лв.
3. за делтаплан - 20 лв.
4. за мотоделтаплан - 25 лв.
5. за свободен балон – 35 лв.
6. за планер – 40 лв.
Чл.53. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58, ал.1 и 2 от ЗМДТ.
Чл.54. При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
Чл.55. За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Чл. 56. (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "EEV", определеният по чл.50 от настоящата наредба данък за съответната година се заплаща с намаление 40 на сто.
(2) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4" данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5" и "Евро 6" - с 60 на сто намаление, от определения по чл.50, ал.1 и 3 от настоящата наредба данък.
(3) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4", данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" - с 50 на сто намаление, от определения по чл.50, ал.5, 6, 7 и 13 от настоящата наредба данък.
(4) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл.50, ал.5 от настоящата наредба, при условие че не се използват за други цели.
(5) Екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.
Чл. 57. (1) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
(3) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.
(4) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.
(5) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
(6) Данъкът върху превозните средства се заплаща по начините, определени в чл.28 от настоящата наредба.
Чл.58. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.49, ал.5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
Раздел V.
Патентен данък
Чл.59. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение №4 към Глава втора, раздел VІ от ЗМДТ (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.
(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл.60. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.59. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.
(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.
Чл.61. (1) Размерът на патентния данък се определя по Приложение №2 към настоящата наредба в зависимост от местонахождението на обекта на територията на общината.
(2) За целите на патентния данък са определени зони съгласно Приложение № 1 от тази наредба.
(3) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето.
Чл. 62. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 2.
(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.
(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение №2, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение №2, през течение на годината се промени обстоятелство, свързано с определянето на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение №2 през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(6) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 2, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение №2.
(7) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят - включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 2.
(8) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение №2, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 63. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение №2, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение №2, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 2, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н от ЗМДТ е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
(2) Независимо от чл. 62, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.
Чл. 64. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.
(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.
(3) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.
(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 от ЗМДТ през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 от ЗМДТ.
Чл. 65. (1) Данъчните декларации по чл. 64 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването ѝ се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.
(4) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.
Чл. 66. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:
1. за първото тримесечие - до 31 януари;
2. за второто тримесечие - до 30 април;
3. за третото тримесечие - до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.
(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н от ЗМДТ, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването ѝ.
(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
(4) Данъкът по този раздел се заплаща по начините, определени в чл.28 от настоящата наредба.
Раздел VI.
Туристически данък
Чл. 67. (1) С туристически данък се облагат нощувките.
(2) Данъчно задължени са лицата, предлагащи нощувки.
(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
(5) Данъчно задължените лица подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.
Чл. 68.(1) Данъкът за всяка нощувка се определя, както следва:
1. Категория 1 звезда – от 0,50 лв. за нощувка;
2. Категория 2 звезди – от 0,50 лв. за нощувка;
3. Категория 3 звезди - от 0,50 лв. за нощувка;
4. Категория 4 звезди - от 0,50 лв. за нощувка;
5. Категория 5 звезди - от 0,50 лв. за нощувка.
(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.
(3) Дължимият данък се внася от данъчно задължените лица до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.
(4) Данъкът по този раздел се заплаща по начините, определени в чл.28 от настоящата наредба.
Раздел VІІ.
Данък върху таксиметров превоз на пътници
Чл.69. (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътниците за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
(2) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на общината по Закона за автомобилните превози.
Чл.70. (1) Размерът на данъка върху таксиметров превоз на пътници се определя съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ №3 от настоящата наредба.
(2) Данъкът по ал.1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал.1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.
Чл.71. (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметровия превоз на пътници.
(2) В декларацията по ал.1 се посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
(3) Данъчно задължените лица подават декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определяне размера на данъка, в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в община Димитровград.
Чл.72. Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на община Димитровград - територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл.73. (1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:
|
ГДТПП x БМ |
|
ДДТГ = |
______________________ |
, където |
|
12 |
|
ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 70;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
|
ПГДТПП x БМ |
|
НВДТПП = |
______________________ |
, където |
|
12 |
|
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл.74. Данъкът се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози по начините, определени в чл.28 от настоящата наредба.
Чл.75. Възстановяване на надвнесен данък върху таксиметров превоз на пътници се извършва по писмено искане на данъчно задълженото лице по реда на ДОПК.
Допълнителни разпоредби
§1.По смисъла на тази Наредба:
1.”Оборот” за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби(на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължения за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.
2.”Обект” за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т.ч.:
а) местата за настаняване;
б)заведенията за хранене и развлечения
в)магазините,сергиите,масите на пазари,тротоари и улични платна;
г)ателиетата,работилниците и други помещения, независимо от това,дали те служат и за други цели,или са част от недвижим имот.
3.”Работно място” е приспособена част от обекта,оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.
4.”Развлекателни игрални автомати” са игрални автомати без печалба,предназначени за развлечение и отдих,при което срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.
5. „Места за настаняване” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.
6.”Нетна търговска площ“ е площта в съответния търговски обект, в т.ч. щандовете,която е достъпна за купувачите.
7. "Заведения за хранене и развлечения" са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.
8. ”Бюфет,павилион,каравана” са питейни заведения,предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки,студени и топли закуски,тестени и захарни изделия,пиво,топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.
9.”Съоръжение” във връзка с прилагането на т.35 от приложение № 4 е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина,гладачна прес,сушилна машина и др.).
10. "Нощувки" са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
11. "Таксиметров превоз на пътници" е понятие по смисъла на Закона за автомобилните превози.
Приложение № 1 към глава втора, раздел V
Зона |
Населени места/улици |
І-ва |
Димитровград
|
ІІ-ра |
Гр.Меричлери,с.Добрич,с.Крепост,с.Ябълково, кв.Черноконево, кв.Вулкан, кв.Марийно, кв.Изток 1, кв.Изток 2
|
ІІІ-та |
Останалите,извън І и ІІ зона населени места, в общината .
|
Приложение № 2 към глава втора, раздел V
Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
Патентни дейности |
І зона |
ІІ зона |
ІІІ зона |
1. Места за настаняване с не повече от 20 стаи - данъкът се определя в размер на ... лв. за стая според местонахождението на обекта: |
|||
1 и 2 звезди |
60 |
40 |
25 |
2. Заведения за хранене и развлечения—данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта: |
|||
а) ресторанти: |
|||
1—2 звезди |
6 |
4 |
2 |
3 звезди |
10 |
8 |
6 |
б) заведения за бързо обслужване: |
|||
1—2 звезди |
3 |
2 |
1 |
3 звезди |
8 |
5 |
3 |
в) питейни заведения, с изключение на посочените в буква “е”: |
|||
1—2 звезди |
3 |
2 |
1 |
3 звезди |
8 |
5 |
3 |
г) кафе-сладкарници |
|||
1—2 звезди |
3 |
2 |
1 |
3 звезди |
10 |
6 |
3 |
д) барове: — дневни: |
|||
2 звезди |
10 |
6 |
3 |
3 звезди |
25 |
16 |
8 |
|
|
|
|
2 звезди |
20 |
12 |
6 |
3 звезди |
30 |
25 |
20 |
е) бюфети, каравани и павилиони — за обект: |
100 |
75 |
75 |
3. Търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта — данъкът се определя в размер за 1 кв. м нетна търговска площ според местонахождението на обекта на: І зона – 10 лв. ІІ зона – 6 лв. ІІІ зона – 4 лв. 4. Платени паркинги — данъкът се определя в размер за 1 брой място за паркиране според местонахождението на обекта на : І зона – 30 лв. ІІ зона – 20 лв. ІІІ зона – 10 лв. 5. Дърводелски услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 150 лв. ІІ зона – 100 лв. ІІІ зона – 50 лв. |
|||
6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 150 лв. ІІ зона – 80 лв. ІІІ зона – 40 лв. |
|||
7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 800 лв. ІІ зона – 600 лв. ІІІ зона – 500 лв. |
|||
8. Обущарски и шапкарски услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 50 лв. ІІ зона – 40 лв. ІІІ зона – 40 лв. |
|||
9. Металообработващи услуги—данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 200 лв. ІІ зона – 150 лв. ІІІ зона – 100 лв. |
|||
10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги — данъкът се определя в размер за работно място според местонахождението на обекта на: І зона – 200 лв. ІІ зона – 120 лв. ІІІ зона – 60 лв. |
|||
11. Машинописни и/или копирни услуги — данъкът се определя в размер на брой устройство според местонахождението на обекта на: І зона – 320 лв. ІІ зона – 220 лв. ІІІ зона – 180 лв. |
|||
12. Козметични услуги, поставяне на татуировки — данъкът се определя в размер за работно място според местонахождението на обекта на: І зона – 260 лв. ІІ зона – 200 лв. ІІІ зона – 130 лв. |
|||
13. Маникюр, педикюр — данъкът се определя в размер за работно място според местонахождението на обекта на: І зона – 200 лв. ІІ зона – 120 лв. ІІІ зона – 80 лв. |
|||
14. Часовникарски услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 110 лв. ІІ зона – 90 лв. ІІІ зона – 70 лв. |
|||
15. Тапицерски услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 275 лв. ІІ зона – 200 лв. ІІІ зона – 180 лв. |
|||
16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 400 лв. ІІ зона – 300 лв. ІІІ зона – 200 лв. |
|||
17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 900 лв. ІІ зона – 500 лв. ІІІ зона – 300 лв. |
|||
18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на на: І зона – 200 лв. ІІ зона – 160 лв. ІІІ зона – 100 лв |
|||
19. Стъкларски услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 240 лв. ІІ зона – 150 лв. ІІІ зона – 100 лв. |
|||
20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 250 лв. ІІ зона – 160 лв. ІІІ зона – 100 лв. |
|||
21. Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем- данъкът се определя в размер на според местонахождението на обекта на: І зона – 800 лв. ІІ зона – 500 лв. ІІІ зона – 300 лв. |
|||
22. Компаньонки и компаньони — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 3000 лв. ІІ зона – 3000 лв. ІІІ зона – 3000 лв. |
|||
23. Масажистки и масажисти — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 900 лв. ІІ зона – 700 лв. ІІІ зона – 500 лв. |
|||
24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 3000 лв. ІІ зона – 2500 лв. ІІІ зона – 2000 лв. |
|||
25. Фотографски услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 300 лв. ІІ зона – 250 лв. ІІІ зона – 200 лв. |
|||
26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти — данъкът се определя в размер . според местонахождението на обекта на: І зона – 300 лв. ІІ зона – 200 лв. ІІІ зона – 100 лв. |
|||
27. Санитарни възли, наети под аренда — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 250 лв. ІІ зона – 200 лв. ІІІ зона – 150 лв. |
|||
28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 90 лв. ІІ зона – 70 лв. ІІІ зона – 50 лв. |
|||
29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 72 лв. ІІ зона – 60 лв. ІІІ зона – 50 лв. |
|||
30. Заложни къщи – данъкът се определя в размер на: І зона – 10 000 лв. ІІ зона – 6 000 лв. ІІІ зона – 3 000 лв. |
|||
31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 60 лв. ІІ зона – 40 лв. ІІІ зона – 30 лв. |
|||
А) При продажба на вестници, списания и българска преводна литература и друга стока извън упоменатите облагането се извършва по ставките на кв.м за търговия на дребно – т. 3 от Приложение № 2 |
|||
32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) — данъкът се определя в размер според местонахождението на обекта на: І зона – 500 лв. ІІ зона – 400 лв. ІІІ зона – 300 лв. |
|||
33. Игри с развлекателен или спортен характер — данъкът се определя за брой съоръжения, както следва: |
|||
а) За развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон, размера на данъка за брой съоръжение е 160 лв. |
|||
б) За минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла, размера на данъка за брой съоръжение е 22 лв. |
|||
в) За зали за боулинг и кегелбан — данъкът за игрален коридор е в размер на 90 лв., и билярд — данъкът за маса е в размер на 90 лв. |
|||
34. Фитнес центрове и спортни зали — данъкът се определя според местонахождението на обекта, както следва: за 1 кв.м. І зона – 4 лв. ІІ зона – 3 лв. ІІІ зона – 2 лв.
за един фитнес уред: І зона – 500 лв. ІІ зона – 400 лв. ІІІ зона – 300 лв. |
|||
35. Химическо чистене, пране и гладене — данъкът се определя в размер на брой съоръжения според местонахождението на обекта на: І зона – 250 лв. ІІ зона – 200 лв. ІІІ зона – 150 лв. |
|||
36. Мелничарски услуги: |
|||
а) За мелници за брашно —. данъкът се определя в размер на 18 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия. |
|||
б) За мелници за фураж стационарни — данъкът се определя в размер на 600 лв. |
|||
37. Услуги с атрактивен характер: |
|||
а) корабчета |
750 лв. на брой |
||
б) лодки |
450 лв. на брой |
||
в) яхти |
900 лв. на брой |
||
г) джетове |
900 лв. на брой |
||
д) влакчета |
30 лв. на място
|
||
е) файтони |
75 лв. на място
|
||
ж) водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения |
150 лв. на брой оборудване
|
||
з) зимни ски (включително ски-екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни |
150 лв. на брой оборудване
|
||
и) въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши |
160 лв. на място
|
||
к) детски колички и моторчета |
160 лв. на брой
|
||
л) стрелбища |
350 лв. на брой стрелбище
|
||
38. Обучение на водачи на моторни превозни средства — данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери: |
|||
а) мотопеди, мотоциклети |
360 лв. |
||
б) други МПС |
750 лв. |
||
39. Услуги “Пътна помощ” на пътни превозни средства — данъкът се определя в размер на 2000 лв. за 1 бр. моторно превозно средство. |
|||
40. Услуги със земеделска и горска техника—данъкът се определя за брой техника, както следва: |
|||
а) комбайн — 330 лв. |
|||
б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини — 110 лв. |
|||
в) прикачни, навесни и стационарни машини — 11 лв. |
ПРИЛОЖЕНИЕ №3 към чл.70
Размерът на данъкът върху таксиметровите превози на пътници за съответната година е 350 лева.