Почетни граждани на Димитровград

Наредба № 42 за символиката, отличията и наградите на община Димитровград

Роден е на 27.07.1918г. в с.Лозница, Разградско.

Участва в Съпротивителното движение по периода на Втората световна война. През 1946-1948г. е ръководител на националните младежки строителни бригади. Участник в строителството на Димитровград. Директор е на  Държавно строително обединение в периода 1948-1951г., което има за основна цел изграждането на града, Азотно-торовия завод, ТЕЦ „Марица – 3”.

От 1958 г. до 1962 г. е секретар на ЦК на БКП. От 1962 г. е кандидат-член, а от 1966 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Заместник-председател на Министерския съвет и председател на НС на Отечествения фронт.

            Пенчо Кубадински е Герой на социалистическия труд, носител на 4 ордена „Георги Димитров” и на орден „13 века България”.

Протокол №14 от 29.08.1967г. на ИК на ГНС – Димитровград

Георги Павлов Георгиев е роден на 12 януари 1921 г. в гр. Етрополе. Учи в Юридическия факултет на Софийския университет от 1939 до 1941г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1944г. е партизанин в Партизанска бригада „Чавдар“.
От 01.12.1951 до 20.07.1955 г. е директор на Химкомбината в Димитровград. Народен представител е от II-ро до IX-то народно събрание (1953-1990).
В периодите 1962-1971 и 1981-1990г. в правителството заема следните длъжности: председател на Комитета по химия и металургия (1962-1966), 
председател на Комитета по химия и металургия и министър на химията и металургията в периода 1966-1971г., председател на  Комитета за опазване на природната среда (1981-1986). Носител е на множество отличия.
    Починал на 1.11.1989г. в София

Протокол №14 от 29.08.1967г. на ИК на ГНС – Димитровград

Роден на 18.09.1920г. в с.Загорци, Старозагорско. Първи батальонен командир на Старозагорска областна бригада, а по-късно в периода 1947-1949г. е командир на Националната младежка бригада „Млада гвардия” – Димитровград.

Протоколно решение №14 от 29.08.1967г. на ИК на ГНС – Димитровград

    Първи директор на Химическия комбинат в периода 1.01.1947 до 30.11.1951г.

Протокол №14 от 29.08.1967г. на ИК на ГНС – Димитровград

Ръководител на руските специалисти по изграждането на Химическия комбинат в Димитровград. Началник на пускова бригада на първото влязло в действие производство в Химическия комбинат.

Протокол №14 от 29.08.1967г. на ИК на ГНС – Димитровград

    Главен проектант на Химкомбината в Димитровград.

Протокол №19 от 12.12.1967г. на ИК на ГНС – Димитровград

     Професор арх. Петър А. Ташев е роден в с. Дълбок извор през 1915 г. Починал е в София през 1995 г. През 1940 г. е завършил архитектура в гр. Белград. По време на следването си се самоиздържа като строителен работник. Дълги години преподава в Университета по архитектура и строителство в София. Той е един от първите български хабилитирани специалисти по градоустройство. Основател и първи ръководител на катедрата по градоустройство във ВИАС. От 1960 г. за два мандата проф. Ташев е Главен архитект на София. По време на пребиваването му в Софийската община е разработен и приет със закон от 1966 г. Генерален план за развитието на Столицата. По този план са изградени новите жилищни комплексите, основните градски магистрали, метрото. И в продължение на изминалите над четиридесет години не се е наложило да го променят. Автор на първия градоустройствен план на Димитровград.

Протокол №55 от 16.09.1969г. на ИК на ГНС – Димитровград
Адрес: София, район Витоша, Ул. „Планинец”№8
Роден на 4 януари 1936 г. в с. Полски градец, Старозагорско. След военната си служба започва да тренира борба при треньора Господин Вълчев в категория до 67 и 70 кг. Състезател е на Миньор (Димитровград), ЦСКА (София) и Левски-Спартак (София).
Носител е на два сребърни медала от първенства на планетата в Техеран (1959), Мар дел Плата (1969) и на бронзов в Ню Делхи (1967). През 1962 г. става световен шампион в Толидо и е избран за спортист на годината на България. Двукратен европейски шампион в Скопие (1968) и София (1969). Печели бронзов медал от летните олимпийски игри в Рим през 1960 г., златен от летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. и сребърен от летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г.
След края на спортната си кариера работи като треньор по техническата част в националните отбори за младежи и мъже. Пенсионира се през 1990 г.
Основател и президент на клуб по борба в Димитровград. През 2005 е въведен в залата на славата в САЩ. Награден с Почетен знак на Президента на Република България „за изключителните му заслуги в развитието на борбата и по случай 70-годишния му юбилей“ през 2006.

Протокол №71 от 20.10.1970г. на ИК на ГНС – Димитровград


        Пеньо Пенев е роден на 7май 1930г. в с. Добромирка, Севлиевско. През 1937г. постъпва в местното училище и още в прогимназията прави своите първи поетични опити. През есента на 1944г.се записва в Севлиевската гимназия “Цвятко Ганев”. В гимназиалните си години продължава да пише стихове, печели ученически конкурси. Ползва се с име на най-добър декламатор и поет. Членува и участва активно в дейността на ученическата организация ЕМОС. Като гимназист П. Пенев е бригадир на линията Ловеч - Троян и участва в строителството на язовир “Росица”. От този период датират първите му стихове на бригадирска тематика.
        През февруари 1949 г.в Димитровград пристига още един млад строител с големи мечти – да строи и да пише за строителите на новия живот, изпълнен с надежди за положителни промени. Именно в младия град на Марица се ражда големият поет Пеньо Пенев.
        В продължение на десет години П. Пенев живее, работи и е неразривно свързан с Димитровград. Той е активен сътрудник на в.”Димитровградска правда”, на страниците на който печата по-голяма част от своите стихове. През 1956г. излиза неговата първа и единствено издадена приживе стихосбирка “Добро утро, хора!”, посветена на строителите и гражданите на Димитровград. През 1957г. Пеньо Пенев е изпратен в Тутраканско, където редактира многотиражката “Добруджанска дума”. На страниците на този вестник излиза неговия скандален за времето цикъл стихотворения под заглавие “Всеки своя пътека си има”.
        През 1958г. П. Пенев е за няколко месеца на почивка в Ситняково в почивния дом на писателите – бивш царски дворец, където написва най-зрялото си произведение - поемата “Дни на проверка”. През април 1959 г. се завръща за кратко в Димитровград, където обезверен и отчаян слага край на живота си в нощта на 26 срещу 27 април.
        През 1962г. П. Пенев е удостоен посмъртно с Димитровска награда за литература за стихосбирката му “Стихотворения”.
        От 1970г. в Димитровград е учредена литературна награда за поезия на името на П. Пенев, която се връчва на всяка четна година.

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

Родена на 28.12.1916г. Средно техническо образование – специалист – майстор по монтаж на КИП и автоматика. В периода 1946-1974г. работи в тръста „Центроенергомонтаж”, а през 1951 – 1952г. работи в Димитровград на монтажа на ТЕЦ „Марица – 3”. 

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

 

Роден през 1908г. в с.Олшана, Украйна. От 1927г. до 1941г. работи в Сумския машиностроителен завод като шлосер – майстор, заместник – началник на цех.  През 1951-1952 г. участва в строителството на Химическия комбинат в Димитровград.

 

 

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

 

Протокол №10 от 30.08.1972г. на ИК на ГНС – Димитровград

Протокол №5 от 17.04.1974г. на ИК на ГНС – Димитровград

Протокол №11 от 24.09.1975г. на ИК на ГНС – Димитровград

Протокол №4 от 23.03.1977г. на ИК на ГНС – Димитровград

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Роден е на 28 февруари 1907г. във Велико Търново. Учи до 6 гимназиален клас в град Елена, но на зрелостен изпит се явява във врачанската гимназия през 1928г. като частен ученик. Учи живопис, следва финанси и кредит. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в софийската община. През 1945г. управлява ловното стопанство в с.Буковец, Великотърновско. Завежда отдел във в-к "Литературен фронт. Избиран е за депутат в Народното събрание. През 1974г. е избран за академик.
    От 1931г. започва да публикува кратки разкази. Сътрудничи на сп. “Съдба”, “Завети”, “Златорог” и др.
    През 1938г. излиза първата му книга, сборникът му с разкази “Примамливи блясъци”. Следващите му няколко книги – “Сами”, “Вълчи нощи”, “Тежък живот”, “След това” – са важни в живота му и му отреждат място сред най-изтъкнатите анималисти на българската литература. Пише повести – “Тиха вечер” и “Крадецът на праскови”.
    От 1950г. работи цели 14 години върху романа “Иван Кондарев”.
Последните му разкази са: “Вълкът”, “Скот Рейнолдс и непостижимото”, “Язовецът”.
“На сън и наяве” остава незавършен. Емилиян Станев умира в София на 15 март 1979 г.

 

Протокол №7 от 04.05.1978г. на ИК на ГНС – Димитровград

Георги Джагаров е български поет и драматург. Роден е на 14 юли 1925 г. в Бяла. Учи в Москва. Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели и заместник-председател на Държавния съвет.  Народен представител е в периода 1966-1990. Автор е на пиесата „Прокурорът“ и стихосбирките: „Моите песни. Стихотворения“ (1954; 1955; 1985), „Лирика“ (1956), „В минути на мълчание. Стихове“ (1958; 1985), „Стихотворения“ (1969; 1970; 1971; 1972), „Понякога. Избрани стихове“ (1975; 1979), „Сезони. Стихотворения“ (1981).
Умира на 30 ноември 1995 г. в София.
На 13 юни 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“.

Поетът и писателят Николай Христозов е роден на 6.01.1931г.. в село Раковски, днес Димитровград. Завършва гимназия в Хасково и българска филология в Софийския университет. Бил е учител по литература, главен редактор на литературните предавания на Радио София, зам.- главен редактор на списание "Септември", главен редактор на списание "Обзор". Бил е и първи зам.-председател на Съюза на българските писатели и председател на Координационния съвет "13 века България".
            През 1958 г. под редакцията на Никола Фурнаджиев издава своята първа книга със стихове "Първи песни". Следват още книги с поезия, сред които "Бдение", "Третата планета", "Ранено мълчание", "Сняг в гнездото", "Черна кутия", "Вик в есента" и няколко прозаични книги, сред които "По дирята на безследно изчезналите", достигнала милионен тираж и претворена в телевизионен сериал, "Гарнизонното стрелбище", "В сянката на планината”. Негови книги са преведени в Русия, Полша, Чехия, Естония, Украйна и Турция
През 1976 получава националната литературна награда Пеньо Пенев”, а през 1981 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. Преди 5 години, по повод 75-годишнината си, той дари на Исторически музей - Димитровград колекцията си от писма и отличия, получвани през годините сред които са държавната Димитровска награда, Наградата на София, наградата на Съюза на преводачите в България, "Златно перо" на Съюза на българските журналисти и други национални отличия. Освен на Димитровград, Николай Христозов е почетен гражданин на София, Хасково. През 2006г. получава специалната награда “Александър Паскалев” от Община Хасково за цялостно творчество.

 

Решение №647/22.12.1998г. на Общински съвет - Димитровград

Димитровградчанинът е роден през 1974г. Учи в спортното училище в Хасково в като активно тренира борба. Влиза в сумото през 1997г. под ръководството на треньора Николай Димитров и завоюва първата си национална титла. Дебютира на европейското първенство в Риза, Германия, откъдето се завръща с бронзов медал. 1998 година е „златна“ за 24-годишния сумист. На  шампионата на Европа в същия германски град – люлка на тамошното сумо, Бинев громи съперниците си и застава недостижим на върха, представя се блестящо на откритите шампионати на Австрия и Полша.
            В началото на декември Светослав участва и на световния шампионат за аматьори в Токио. На финала в категория до 85 кг срещу него се изправя представителят на домакините Ацухиро Ибара – носител на световната титла. 
През следващата година димитровградчанинът отново става европейски шампион – този път в Ярве, Естония, пак е на световния връх на шампионата във вече двойно щастливия за него немски град Риза. 

Протокол №51/21.07.1999г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: София, ул. „Крум Попов”№64, вх.Б, ап.20

Делчо Делчев е роден на 17 март 1920 г. в с. Ябълково, Хасковско.През 1941 г. завършва Хасковската смесена гимназия. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. служи в Българската армия. Помощник-командир на Втори танков полк в гр. Пловдив (1945). През 1946 г. преминава на служба в Строителни войски. Командир на Втора трудова област, със седалище гр. Стара Загора (1948-1980). Под командването на генерал-майор Делчев са изградени важни инфраструктурни обекти в Южна България: АТЗ–Стара Загора, Миньорската въжена линия в гр. Мадан, Енергийния комплекс „Марица-Изток“, моста на Подбалканската ж.п. линия при гр. Клисура, паметникa на Бузлуджа и др.
Генерал-майор Делчев е известен със страстта му към футбола и шахмата. Името му се свързва със историята ПФК „Берое” и шахмата в гр. Стара Загора. Привържениците на ПФК „Берое” го считат, като човекът с най-голям принос в историята на клуба.
Генерал-майор Делчев е почетен гражданин на гр. Стара Загора, гр. Тополовград, гр. Хасково, гр. Димитровград,  гр. Грудово, с. Турия, и с. Паничерево.
Умира на 30 май 2007 г. в гр. София. Погребан с военни почести и общоградско поклонение на хиляди граждани в Стара Загора на 4 юни 2007 г. В негова памет е възстановена чешмата на Строителни войски в местността „Дъбрава” на историческия парк Аязмото край гр. Стара Загора.

Решение №144/03.05.2000г. на Общински съвет – Димитровград
Адрес: гр. Пловдив, комплекс „Южен”, ул. Димо Хаджидимов”№15, вх.Г, ап.21
    
    Роден е през 1925г. Изключителен е приносът му за развитието на театъра в Димитровград. Изиграл е над 80 роли, 50 от които главни в продължение на 20 години.
Получава почетното отличие на Димитровград заради яркото му творческо присъствие на Димитровградска сцена и във връзка с неговата 75-годишнина.

 

Решение №373/21.02.2001г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: Димитровград 6400, ул. „Ромен Ролан” №2, вх.А, ап.16

    Брат на Еньо Вълчев и негов треньор, Господин Вълчев пристига в Димитровград на 5 октомври 1951г., когато целия батальон на вътрешни войски от Белоградчик е преместен в града на Марица за да охранява Химическия завод и ТЕЦ „Марица – 3”. А батальонът е първенец на дивизията и в спорта. И докато Вълчев отбива военната си служба, участва в състезанията по борба от името на софийския „Спартак”. Така републиканския шампион става и треньор на „Миньор”. Господин Вълчев е световен вицешампион и деветкратен републикански първенец. Негови възпитаници са шампионите от отборното републиканско първенство през 1961/62г., чиито имена се помнят и днес: Атанас Джендов, Васил Сидеров, Еньо Вълчев, Вълко Костов, Димитър Борисов – Ганди, Георги Желев, Жельо Динев и др.

 

Протокол 29/25.04.2001г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: гр.Велико Търново 5000, ул.Елин Пелин 6 ет.2

Роден 1942г. е в село Крепост, Хасковска област. През 1969 г. завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” с графика. През 1976г, става член на Съюз на българските художници.
Самостоятелни изложби у нас: Перник, Димитровград, Павликени, Габрово, Пловдив, Хасково и др.
Самостоятелни изложби в чужбина: Германия, Швейцария, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Италия, Турция
Участва в Международни салони за иновации: София (1997) – златен медал; САЩ – Питсбърг (1998) – златен медал; Кипър (1998) – златен медал; Казабланка (1998) – сребърен медал.
Носител е на наградата на Велико Търново за 2006г. През 2011г. става действителен член на Международната академия за изкуство към UNESCO „Нова Ера”.
През 2011г. участва в първата международна художествена изложба на действителните членове на Международната академия „Нова Ера” в ЦДХ Москва.
През 2012 г. – Участие в изложбата „Многоликая Русия” в гр. Владимир.
През 2013 г. е награден с медал „Художник на новия век” в номинацията „Художник на годината” от Световната академия по изкуства „Нова ера” на изложбата на Академията в гр. Истанбул, Турция за принос в развитието на съвременното европейско изкуство.
През 2013 г. е удостоен с медал „1150 от създаването на Руската република” с решение на Руската художествена академия в Москва.
През 2013 г. печели награда за съвременен портрет в номинацията „Вдъхновяваща творба” в 3-та Международна художествена изложба в Габала, Азербайджан. 
През 2013 г. е приет за почетен член на Руската държавна академия по изкуства с президент Зураб Церетели в Москва.
През 2013 г. получава диплом за участие в изложбата „Многоликая Русия” в гр. Казан организирана от Руската държавна академия по изкуства.
Негови творби се намират Националната художествена академия, Софийска градска галерия, в почти всички окръжни галерии в страната и много частни колекции в Австрия, Белгия, Германия, Франция, Швейцария, САЩ, Япония, Мексико, Турция, Гърция и др.

 

Протокол 29/25.04.2001г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: гр.София 1000, ул.Елемаг бл.307, ет.5, ап.25

Роден е на 29 май 1937г. в с. Крепост – Хасковска област. Завършва Художествената академия през 1966г. в София при известните български художници проф. Евтим Томов и проф. Веселин Стайков, специалност „Графика”.
В работата си използва всички графични техники – гравюра, ецване, дърворезба и литография. Изографисва български икони и излива душата си в акварели.
Преви самостоятелни изложби в София, Будапеща, Букурещ, Петербург, Пловдив, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Перник, Велинград и др.
Носител на наградата „Мечът на Ромфея” за най-добра изложба на 2009 година. От 20 години рисува с акварел и масло. Автор на няколко грандиозни проекта на стенописи върху сгради в родното му село Крепост и десетките картини, станали притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия галериите в градовете Пазарджик, Димитровград, Хасково, Стара Загора, Силистра, Нови пазар, галерия „Питер Лудвиг” – Германия, частни колекционери в Германия, Италия, Русия, Румъния, Англия, Япония, САЩ, ЮАР, Унгария.
             Има издадена книга със стихове - "Настъпва ден", в която преплита художествени внушения чрез инструментариума на словото и рисунката.

Решение №537/19.12.2001г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: гр.Димитровград 6400, ул."Хр.Смирненски" 4-А-16

Константин Стайков е роден на 14 август 1941 година в Карнобат. През 1953г. семейството му се премества в Димитровград, където завършва средно образование. През 1966 г. е приет във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”.. Завършва през 1970 г. в класа на Апостол Карамитев и проф. Моис Бениеш. По разпределение попада в Хасковския драматичен театър и прави първите си стъпки на професионална сцена. След изтичане на тригодишния срок се завръща в Димитровград в Драматичен театър ”Апостол Карамитев”. Изиграл е над 120 роли в различни постановки с режисьори Асен Шопов, Иван Добчев, Руси Карабалиев, Васил Луканов, Маргарита Младенова, Еди Шварц, Пантелей Пантелеев, Бина Харалампиева и др.
От началото на 2003 г. е директор на ДТ “Апостол Карамитев”, на който пост се пенсионира.
Умира през ноември 2013г.

Решение №536/19.12.2001г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: Димитровград 6400, бул. „Димитър Благоев”№5, вх.Ж, ап.3

    Д-р Никола Николов е създател на Тубдиспансера в Димитровград. От 1954г. до пенсионирането си през 1991г. той е завеждащ на отделението. Той е един от пионерите, допринесли за създаването, изграждането и развитието на болницата в Димитровград.

Решение №903/30.07.2003г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: гр.Димитровград6400, ул.Козлодуй 13

Роден в харманлийското село Овчарово на 1 януари 1924г. Теньо Кунев е доайен на сдружените земеделци в общината, една от емблематичните фигури след ръководните кадри на Димитровград. Над четири десетилетия е бил началник на финансовия отдел в местната администрация. Работил е с 9 кмета: Петър Парапанов, Иван Желев, Васил Шалапатов, Петко Паунов, Лозко Данев, Янко Гинев, Петър Йорданов – Тушо, Христо Шишков и Сашо Димитров. 

Решение №903/30.07.2003г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: с.Яврово 4258 общ.Куклен, обл.Пловдив, ул. Десета 21

    Скулпторът Васил Писанов е роден през 1928г. в с. Яврово. Завършил е гимназия в Асеновград. В Димитровград пристига през 1951г. Най трайни следи в съзнанието му оставя Поета с ватенката Пеньо Пенев, с който стават творчески тандем – единият пише хумористични стихове, епиграми, афоризми и фейлетони, а другият ги илюстрира. Автор е на множество паметници в Димитровград: барелеф на Кольо Фичето, бюст – паметника на Никола Вапцаров, бюст – паметник на Христо Смирненски, бюстът на проф. Асен Златаров в Химическия техникум, паметен знак на загиналите във войните в с.Длъгнево и на скулптура „Плодородие” в с.Брод и др.

Решение №903/30.07.2003г. на Общински съвет – Димитровград
Адрес: Меричлери , Община Димитровград, ул. „Вълчо Бонев” №10

Роден на 26.04.1925 год. в с.Меричлери. Основното си образование завършва  в родното си село а средно образование в гимназията в гр.Чирпан. През 1958 год. завършва тригодишната Централна висша счетоводна школа в София. Работи като главен счетоводител  в кооперативното стопанство в с.Меричлери и в ДЗИ Димитровград.
Още 14 годишен се включва в самодейната театрална трупа в Меричлери, първо като актьор а после се захваща сам да пише сценарии на постановки и става режисьор.
През 1962 година Дяко Пенев създава естрадно-сатиричен състав и вокално-инструментална група при читалището в Меричлери. 
От 1968 год. до смъртта си е несменяем председател на Народно читалище „Просвета-1896” гр.Меричлери. През 1973 г. създава детски театрален състав, детска музикална школа и китарен състав.
Ръководените от него театрален, естрадно-сатиричен и детски театрален състави са завоювали лауреатски звания и златни и сребърни медали на Републикански фестивали на художествената самодейност. Създадените от него хор за народни песни и група за автентичен фолклор също имат завоювани златни и сребърни медали от международни и национални фолклорни фестивали.
Дяко Пенев полага основите на етнографската сбирка в Меричлери, която е официално открита в чест на 100 годишнината на читалището. Тя обхваща един голям период от основаването на читалището, както и от миналото на Меричлери.
През 1986 год. за цялостната културно-просветна дейност НЧ „Просвета” гр.Меричлери е наградено с орден „Кирил и Методи” – I-ва степен, а председателят на читалището Дяко Пенев е удостоен с орден „Кирил и Методи” – II-ра степен и Плакет на Комитета за Култура..
Дяко Пенев Милев завършва земния си път на 03.08.2009 година

Решение №133/29.04.2005г. на Общински съвет – Димитровград
Адрес: гр.София 1505, район"Оборище", ул."Драговица" 21, вх.Ж

Акад. Васил Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, сега квартал на Димитровград. Първоначалното си образование получава в училище “Св.Климент Охридски” в родното си село, а през 1954 г. завършва гимназия “Иван Вазов”-Димитровград с пълно отличие.
През 1959 г завършва специалност "История" с профил "Археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през есента на с.г. започва работа като уредник в Музея на Социалистическото строителство в Димитровград. 
През 1961 г. печели конкурс за асистент по Средновековна история на България към Софийския университет. През 1971 г. защитава докторската си дисертация. На следващата година става доцент, а през 1982 г. професор по средновековна история на България и Европа. Специализира гръцка и латинска палеография, византинистика и медиевистика в Австрия, Унгария, Италия и САЩ. Избран е за член-кореспондент на Българската академия през 1995 г., а за академик през 2003 г.
 Бил е гост-професор на университетите в Москва, Кьолн, Мюнхен и Виена. Дълги години е ръководител и организатор на редица научни и културни учреждения: ръководител на Катедрата по история на България в Софийския университет, директор на Националния исторически музей, директор на Българския изследователски институт в Австрия. Издател е на научни списания и поредици в областта на средновековната история. 
Академик Васил Гюзелев е президент на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, почетен член на Института по византология във Виенския университет, член на Международната асоциация за византоложки проучвания. Автор е на повече от 300 книги, монографии, студии и статии в областта на българската история за периода IV-ХV в., отпечатани у нас и в чужбина. Негови трудове са издадени в Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Русия, Мексико, САЩ, Франция и Япония.
През 2003 г. е удостоен с високата международна научна Хердерова награда във Виена, а през 2004 г. е обявен за български учен на годината от Министерството на образованието и науката.
    С решение на Общински съвет – Димитровград през 2004 г. акад. Гюзелев е обявен за почетен гражданин на родния си град.
        

Решение №102/25.03.2004г. на Общински съвет – Димитровград

Златина Гочева Тодева, известна като Мама Злата, е родена на 27 февруари 1926 г. в Стара Загора. Има изиграни над 200 роли в театъра и киното. Работила е в театрите в Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив и Смолян. Учи в школата на Мара Шопова — майката на Наум Шопов, а впоследствие в класическа гимназия. Първата ѝ роля, дадена от художествен съвет, е Клара в пиесата на Бърнард Шоу „Пигмалион“.
Известна е с множество филми, сред които „Хайка за вълци“, „Мила от Марс“, „Рапсодия в бяло“, „Опашката на дявола“. За моноспектакъла „Забравени от небето“ Съюзът на артистите в България ѝ присъжда награда за най-добра женска роля. Незабравими са ролите ѝ в „Анатомия на крайното“ и „Черепът на жената на гробаря“.
През 2003 г. я канят от Доли Медия Студио. Тя е като гласът на шаманката Танана от "Братът на мечката"
Отличена е с „Аскеер“ и много национални награди и държавни отличия, сред които награди от национални прегледи, два ордена Кирил и Методий II степен. Номинирана е за Заслужил артист през 1986 г.
Починала на 13.04.2007г.

Решение №455/28.04.2005г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: София 1124, ул."Иван Асен II" 62

    Роден е през 1922г. Завършил е гимназия в Хасково, а след това СУ "Св. Климент Охридски". Като научен сътрудник в Института по философия през 1963 и 1964 г. е специализирал в Хумболтовия университет в Берлин. През 1973 г. е стипендиант на фондация "Фридрих Еберт" в университета "Албертина" и в Хайделбергския университет - 1975 г. и 1980 г. Научните му интереси са в областта на западноевропейската философия и философската мисъл в България. 
Професорът дари цялата си лична сбирка с академична литература от над 2000 тома, на димитровградската библиотека, е доктор на философските науки, Той е първият уредник в Историческия музей в Димитровград - от 1951 до 1959 г. 

Решение №455/28.04.2005г. на Общински съвет - Димитровград
Адрес: София 1000, кв.Лозенец, ул.Люботрън 19-А-6

Роден на 03.05.1936г. От 1943г. до 1950г. получава начално образование в училището в квартал „Марийно”, гр. Димитровград, а през 1954г. завършва гимназията в същия град. Следва електроинженерство в гр. Ленинград (1954-1960 г.) и редовна аспирантура в същия град (1964-1968 г.)
От 1968 г. е на работа в Българска академия на науките, където работи  в областта на техническата кибернетика и изкуствения интелект. Кандидат на техническите науки е от 1968 г., а доктор на техническите науки – 1983 г.
Заемал е различни длъжности в БАН – ръководител на секции и направления, директор на Института по Техническа Кибернетика (1983-1990 г.) и на Института по Информатика  (1990-1992 г.) към БАН. Научен секретар на БАН е от 1977 до 1979 г., член на Президиума и на Общото събрание на БАН.
През 1989 г. е избран в БАН за член-кореспондент, а през 1997 г. – за академик в областта на техническите науки. Член е на европейския комитет по изкуствен интелект (ECCAI), на Американската асоциация по изкуствен интелект (AAAI), на Международната организация по изследване на мозъка (IBRO), на групата по изкуствен интелект TC-12 към IFTP, на Американския институт IEEE.
Председател е на Българската асоциация по изкуствен интелект (БАИИ), на Българското дружество по разпознаване на образи (БДРО) и на Националния екологичен клуб (НЕК). Член е на Санкт-Петербургската инженерна академия и на Ню-йоркската академия на науките.
Има отпечатани на 260 научни труда от тях над 100 в чуждестранни издания, 10 монографии, 7 патента, 21 авторски свидетелства и др.
Участвал е в множество научни конференции у нас и в чужбина, чел е лекции в български и чуждестранни научни и учебни организации и университети. Ръководил е 23 международни научни проекта и 32 национални проекта по роботика, техническа кибернетика, компютърна техника и др. Има над 20 внедрени разработки в българската промишленост.

 

 

Решение №455/28.04.2005г. на Общински съвет – Димитровград
Адрес: гр.София, ж.к. „Обеля”, 2, бл.216, вх.В, ап.67

Иван Русев Иванов е роден на 25 август 1928 г. в село Раковски, сега Димитровград. Първоначалното си образование завършва в училище „Св. Климент Охридски", а прогимназия - в училище „Цар Борис III", сега ОУ „Пенчо Славейков". Първенец на първия випуск на гимназия „Иван Вазов" в града ни. 
Завършил е българска филология в Софийския университет, след което е журналист в първата редколегия на общинския вестник, тогава носещ името „Строим Димитровград". Директор е на Димитровградския театър от 1955 г. до 1964 г., а две години след това е директор на Хасковския театър. После става началник на управление „Театри" в Министерството на културата, а от 1968 до 1988 г. е главен драматург на театър „София". Следващите две години е драматург на Смолянския театър. 
Умира през 2011г.

Решение №1303/02.09.2007г. на Общински съвет – Димитровград
Адрес: София 1111, кв. Гео Милев, ул. Хемус 29, вх. Б, ап. 12
    
Роден е на 19.02.1956г. в Димитровград. Син е на поета, превърнал се в най-светлия символ на града – Пеньо Пенев.
Своето бъдеще на художник Владимир Пенев избира в Димитровград, през 1972 г., в кръжока по рисуване към гимназия „Иван Вазов”, воден от художника Петко Чурчулиев. Завършва Художествената академия в гр. София със специалност „Живопис”, при проф. Светлин Русев през 1981 г. Същата година е приет за член на Съюза на българските художници. Участва в почти всички художествени изложби в България, както и в редица представителни за българското изкуство в чужбина: Москва, Варшава, Прага, Виена, Токио, Амстердам и др. Има множество самостоятелни изложби в цяла Европа. Участник е в международни пленери и симпозиуми. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина. Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа, два от които са в Димитровград, в съавторство с първия му учител Петко Чурчулиев. Владимир Пенев живее и работи в София, България.

 

Решение №706/02.09.2009г. на Общински съвет – Димитровград 
Адрес: гр.Хасково 6300, жк. Орфей 23, Б, ет.7, ап.40

Борис Вълканов е роден на 8 ноември 1938 г. в село Доситеево, Хасковска област. След като отбива военната си дълг в родната казарма, пристига в Димитровград. Записва 2-годишния курс в тогавашния Химически техникум в града и започва работа в Химкомбината. Едновременно се занимава и с музика. Началото поставя с групата за руски песни в Димитровград. Бил е ръководител на естрадния състав към читалище „Христо Ботев”. През 1966г. с подкрепата на директора на Профсъюзен дом на културата „Химик” Александър Михайловски, създава естрадния инструментален състав и вокалната група „Алхимиците” /Димитровград/. Техен ръководител е в продължение на 15 години. 
       В края на 70-те години работи в Пазарджик, където също създава естрадна група, наречена „Магистрали”.
       В средата на 80-те години се установява в Хасково. Ръководения от него състав „Марса” издава през 1985 г. самостоятелен албум, наречен „Този южен град”, включващ песни по текстове на хасковски поети и музика на известни български композитори.
        В последните 10 години ръководи „Звездните момичета”. Вокалната група печели многобройни национални и международни награди, участва в концерти на Биг-бенда на БНР, имат записи в телевизията.
        Борис Вълканов е носител на орден „Кирил и Методий”- II степен,  удостоен през 1971г., През 1992г. печели втора награда на фестивала „Златния Орфей” за музиката на песента „Нещо ме чака някъде” по текст на Ваня Христова в изпълнение на Евелина Балчева. Приза на фестивала „Златен извор” през 2007г. получава за цялостен принос като музикален педагог.
       От началото на 2007г. Борис Вълканов работи като аранжор на Забавно-духов оркестър-Димитровград. Автор е на много аранжименти за „Звездните момичета” и Забавно-духовия оркестър. Многократно се организират образователни концерти съвместно със солисти от музикалните паралелки на СОУ „Васил Левски”, не без участието на аранжора.
 

Решение №1120/26.08.2010г. на Общински съвет – Димитровград 

Роден е на 14 декември 1951 година в Димитровград. Откърмен е с духа на родното място – дух на ентусиазъм и младежко дръзновение. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Израства в Кърджали, където майка му, известна като „Славея на Родопите”, е една от най-популярните и обичани изпълнителки на български и турски народни песни. Тя умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София, а през 1978 г. завършва Художествената академия, специалност „Скулптура” при проф. Д. Даскалов, където по-късно като утвърден творец преподава. 
     Силата на характера си оформя много рано, още в далечните детски години, когато след загубата на любимата си майка остава почти сам в битката за оцеляване. Мъжеството на бащата миньор по неповторим начин се е съчетало  с лиричната нежност на майката и от това съчетание се е оформила странната сплав на харизматичната личност на скулптура. Природно интелигентен, с блестящо чувство за хумор и самоирония, справедлив и човечен, и в същото време безкомпромисен, непримирим към фалша и лицемерието, Вежди Рашидов винаги е бил морален коректив, мярка за човешко достойнство. Рицар на честта, който може да си позволи абсолютната свобода на духа, защото е от хората, които превръщат пътеките в пътища за идващите след тях поколения.
       Самородният си талант Вежди Рашидов шлифова най-напред в Художествената гимназия в София, а по-късно и в Художествената академия при професор Димитър Даскалов. Учи се от големите, но в пътя си на творец е верен единствено на самия себе си и на девиза си, че всеки прави в живота и изкуството това, което е заложено в самия него и което носи до края на света от метафори, с които е израснал.
       В многопластовите психологически внушения на неговите пластични късове живот, постигнати чрез типичната за автора експресионистична деформация на формата, съжителстват различни културни напластявания, в които прозират великодушната толерантност към  „другия” - различния и уважението към иконографския канон.
        Скулпторът Вежди Рашидов е силен портретист и майстор на рисунката, автор на десетки малки пластики и проекти за монументите ”Джон Ленън” и „Ключът на София”. Негово дело са статуетките за призовете „Златната роза” на кинофестивала във Варна, „Сирак Скитник” на БНР, „Полицай на годината” на МВР и на много други конкурси и събития.
       Той е народен художник на Турция, почетен гражданин на Армения, а в България – на Кърджали, Мадан и Дулово. Той активно участва и в обществения живот на нашата страна, като изразява гражданската си позиция по политически и социални теми. Автор е на книгата „Изкуство и власт”, своеобразен автопортрет на артист и общественик. Стефан Цанев казва за него, че е „един от днешните апостоли на човеколюбието, от пророците на духа”, а Любомир Левчев го определя като „творец с феноменален художнически талант и ярък публицистичен език”.
        През 2009 година Рашидов е избран за депутат в 41-то Народно събрание, а от 27 юли същата година е министър на културата на Р България.
       По случай петдесетата му годишнина през 2002 година е награден с орден „Стара планина”, а през настоящата 2010г. в Москва бе удостоен със званието академик на Международната академия за изкуство и култура. Една от най-важните награди в живата му обаче е голямата награда на Ватикана през 1981 г. в Равена на името на Данте Алигиери за творбата „Вратата на Рая”. Тя легитимира в цяла Европа името на големия български скулптор Вежди Рашидов.
        Мястото на Рашидов определено е сред културния елит на нова Европа и света. А творческия му път още от рождението му минава и през Димитровград, което превръщат това географско понятие в история. 
През 1988 година скулпторът експонира своя самостоятелна изложба в Димитровград. Шест от неговите произведения на изкуството са експонати на Художествена галерия „Петко Чурчулиев”, а именно: „Фигура с желон” /1981г., бронз /, „Композиция” /1985г., бронз /, „Шлем” /1986г., бронз/, „Стъпка” /1985г./, „Портрет на Борис Димовски” /1981г., бронз/, „Страх” / 1986г., бронз/. Три от пластиките на Рашидов, а именно „Шлем”, „Стъпка” и „Композиция” са лично дарение от именития скулптор на Художествена галерия  „Петко Чурчулиев” след гостуването на изложбата „Вежди Рашидов и Захари Каменов” в Димитровград през юни 1988г.

Решение № 264/26.04.2012г. на Общински съвет – Димитровград 
Почетното звание е връчено на официална церемония на 25.10.2012 г. 
Адрес: Димитровград, бул. „Димитър Благоев” 9-Б-4

Георги Тодоров Тодев е роден на 16 юли 1955 година в село Ябълково, Община Димитровград в семейство на православни – баща му Георги Тодев – свещеник към Старозагорска епархия до 2011г. Своето основно образование завършва в родното си село, а средното си образование – в Софийска духовна семинария през 1975 година. На 25 септември същата година е изпратен да отбива военната си служба в Трудови войски в Стара Загора. 
    През 1977 година е приет за редовен студент в Софийска духовна академия, която завършва през 1995 година задочно поради семейни причини. 
    Семеен с три деца е ръкоположен за свещеник на 18 февруари 1990 година в епархийски храм „Св. Богородица”, град Пловдив от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Арсений и е изпратен на работа в храм „Св. Димитър” – Димитровград. Тук близо 18 години той служи с отец Кирил.
    Неговото възпитание в православие и традиции, опита на поколенията и срещите му с много хора на различните работни места го мотивира в усърдие за утвърждаване на възрожденските традиции в Общината.
    Поради липса на свещеници в Община Димитровград през 1995 година отец Георги поема енориите във Воден, Черногорово и Брод, през 2003 година – енорията при храм „Св.Атанасий” – Димитровград, а 2011 година – енориите в селата Злато поле, Ябълково и Крум. 
През 1995 година Пловдивския митрополит Арсений, свещеничество и миряни изрекоха „Достоен” на новоръкоположения архиерей на Пловдивска митрополия отец Георги Тодоров Тодев в храм „Св. Георги”, кв. Черноконево – Димитровград.
    Като протойерей в момента Георги Тодев обслужва девет енории включително и централния храм „Св. Димитър” в града.
     За 20 годишната си дейност отец Георги Тодев е провел над 250 пъти акции за социално слаби и бедни хора. За празниците Коледа, Нова година, Великден 24 май и 1-ви ноември провежда и организира дарителски акции за дрехи и храна за децата от социалните домове и социално слабите деца от Община Димитровград. Работи за възстановяване на Неделното училище и хора за църковно песнопение. До сега е сключил над 5 700 църковни брака и е кръстил над 11 000 в православната вяра. Работи непрекъснато и за да връщане в християнската вяра на потомците на ислямизираните българи.
    Наложил се като авторитет на Българската православна църква в Димитровград и региона, отец Георги е канен да отслужи водосвети и молебени по различни поводи от различни институции в Общината. С авторитет и уважение се ползва в Пловдивска и Старозагорска епархии. Многократно е търсен за съвети и помощ в своята дейност от църковните настоятелства от другите енории на територията на Община Димитровград.

Решение № 939/25.07.2013г. на Общински съвет – Димитровград 

Роден е на 10 февруари 1942 година в град Хасково. През 1948г. семейството му се премества в Димитровград – в местността „Дурхана”. Илия Добрев две години учи в училището в с. Добрич. Баща му работи в циментовия завод „Вулкан”, но през 1954г. умира при трудова злополука. Тогава Илия е преместен да живее в дома за сираци „Асен Златаров”, а по-късно заживява при баба си в Хасково. Майка му и по-малките му брат и сестра, които и до днес са наши съграждани, но по онова време продължават да живеят още доста години в местността „Дурхана”. Бъдещият актьор е чест гост на семейството си и продължава образованието си в педагогическото училище в Хасково.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1967г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
В един дълъг период от 1969 до 1993 година е актьор, а няколко години и директор на Сатиричния театър.
През 1980 година Илия Добрев поставя на Димитровградската сцена едно представление, за което и днес изкушените от театралното изкуство зрители говорят с възхита – „Пеперудите са свободни” от Л.Герш. В по-късните години – през 1991 г. отново се завръща в Димитровград, където екипът на театъра го обича и посреща като свой скъп приятел – и поставя спектакъла „Между два стола” от Рей Куни. През 1992 година отново на наша сцена поставя блестящо пиесата на Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена”. 
Проф. Илия Добрев преподава актьорско майсторство 33 години в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Негови ученици са над 100 действащи в момента актьори, сред които са: Христо Мутафчиев, Асен Блатечки, Ненчо Илчев, Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Карла Рахал, Васил Драганов, Христо Гърбов, Нети, Ани Пападополу и много други известни млади актьори, които той е научил на основата в театралното и филмовото изкуство.

Решение № 940/25.07.2013г. на Общински съвет – Димитровград 

Роден e на 21.08.1923г. в гр. Сливен. Основно образование завършва в Сливен, средно – в Димитровград. Завършил е СУ „Климент Охридски”, специалност „История и философия”. През 1948 г. идва в Димитровград в бригадата „Млада гвардия”  за три смени и остава да работи и живее в града. Бил е председател на Градски комитет по физкултура и спорт и председател на Физкултурно дружество „Миньор”.
    Участник е в първата и във втората фаза на Втората световна война 1944-1945г.
На 23 октомври 2000 г. Централния съвет на Съюза на ветераните в България издава грамота и присъжда на Стефан Георгиев Байрактаров званието „Почетен член на Съюза на ветераните от войните в България”.
Издал е 25 книги на войнишка тематика и на теми за родния край и е автор на 16 документи филми. Първата му книга – исторически сборник „Участието на населението от община Димитровград във Втората световна война”, излезе през 1999 година. Филмите и книгите му срещат положителен отзвук у гражданите.
Във връзка с 90-годишнината от неговото рождение, Съюзът на ветераните от войните в България му е присъжда званието „Почетен председател на Областния съвет на ветераните”.

 

Решение № 1335/29.05.2014г. на Общински съвет – Димитровград 
Адрес: Димитровград, ул. „Анри Барбюс” 4-В-3

Кръстьо Кръстев е роден на 18 октомври 1935 г. в с. Длъгнево, община Димитровград. Завършил е тогавашния Техникум по индустриална химия “Асен Златаров”. Бил е работник в Химическия комбинат, редактор във вестник “Хасковска трибуна”, зам.-главен редактор в “Димитровградска правда” и “Ориент експрес”, редактор в “Общински вестник”, редактирал е литературния алманах “Юг” – Хасково, бил е секретар е на Клуба на дейците на културата /КДК/ – Димитровград. 
Член на Съюза на българските писатели от 1994 г. Носител е на Орден “Кирил и Методий” ІІІ степен, на първия “Златен Пегас” в Димитровград и наградата „Доброслов” - за творчески успехи. Печата стихове в местни и централни издания, сред които вестниците „Пулс”, „Литературен фронт”, „Дума”, списанията „Септември”, „Везни”, „Пламък” и други. 
Издал е книгите със стихове: “Викай ме по име” /1976/, “Среднощен сняг” /1989/, “Есенна любов” /1994/, “Отвъден знак” /1997/, “Щурци глухонеми” /1999/, “Глухарчета” /2003/, “Душа безпризорна” /2003/, “Светулков сняг” /2005/, “Късна голгота” /2010/, “Ехо от любов” /2013/. 
Представен е с известни български автори в сборника „Кръстопът на птиците”, от издателство „Народна младеж”.
Кръстьо Кръстев е и първият носител на новоучредената специална награда в поетичния конкурс „Пеньо Пенев” за издадената през миналата година стихосбирка „Ехо от любов”. 

 Решение №1778/30.07.2015 г. на Общински съвет – Димитровград 
Адрес: Димитровград, ул. Гео Милев №7, ет.3, ап.9

Доктор Марко Михов Лафчийски e роден на 28 декември 1929г. в с. Врабево, Ловешка област. Гимназиалното си образование завършва в Ловеч, а висшето – през 1952 г. в Медицинския факултет при Софийския университет. Специализирал е детски и инфекциозни болести в бившия ИСУЛ. Преминал е специализиран курс по гастроентерология, невроинфекции и тропическа медицина.

Професионалният му път на развитие тръгва от Димитровград, като започва работа последователно във вътрешно, детско и инфекциозно отделение на Димитровградската болница. Последните две отделения е създал и ръководил до пенсионирането му през 1993 г. Стажът му на специалист надхвърля 60г., а спасените от него човешки животи са хиляди. В отделенията, в които е работил, е обучил много млади лекари и фелдшери, голяма част от които са останали на работа в Димитровград.

Работил е върху актуални проблеми на медицината и е публикувал статии по педиатрия и съвременна медицина. Има публикувани редица статии в регионалния печат, свързани с профилактиката.

Като общественик е изпълнява функцията на съдебен заседател, общински съветник в комисията по здравеопазване, лектор в дружеството „Георги Кирков" и др. Активен член на БЧК и кръводарител. Носител е на орден „Кирил и Методий" – II степен.

Решение №1779/30.07.2015 г. на Общински съвет – Димитровград
Адрес: София, ж.к.Люлин, бл113, вх.Г, ап.70

 Доцо Вътков Доцов е роден на 19 февруари 1935г. в с.Брегаре, Плевенско. През 1955г. Вътков се дипломира в Учителския институт в Плевен и започва работа като учител по музика в мъжката гимназия. През 1966г. завършва Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, а на следващата – инструменталния факултет.

Доцо Вътков в продължение на 18 години е диригент на Представителния духов оркестър на Строителните войски, където работи с едни от най-добрите изпълнители в България. В продължение на 22 години ръководи Забавно-духов оркестър – Димитровград. Работи с имена като Видин Даскалов и Жул Леви. Благодарение на личния му принос и висок авторитет сред музикалните среди, участници в Есенните музикални дни са имена като Милчо Левиев, Вики Алмазидо, Борислав Йоцов, клавирното дуо на проф. Дора и Атанас Славчеви, Анелия Шуманова, Орлин Горанов, Стефка Оникян, Аделина Кънева, Марчо Апостолов, акад. Петко Радев, проф. Жени Захариева, проф. Петър Льондев, Перкусионен ансамбъл – Плевен и много други.

Диригент Доцо Вътков възражда редица музикални произведения на български композитори. Автор на десетки хорови произведения за женски и смесен хор, собствени хора и ръченици. Аранжира пиеси за духов оркестър и симфонични произведения за такъв. Създател на певчески хорове и оркестри.

Дейно работи за утвърждаването на българската музикална култура в Димитровград.

Създател е на детски духови оркестри в Плевен и Севлиево. В момента активно работи по такъв и в Димитровград. Споделя идеята за учредяването на нови творчески формирования и нови творчески продукти, за обновяване на съществуващите формации и обогатяване на духовния живот.

Отличаван е многократно на различни музикални фестивали у нас и в чужбина – Белгия, Франция, Холандия, Северна Корея и др. Гост – диригент на почти всички духови оркестри в България. Жури на множество конкурси и фестивали.

През 2010г. е удостоен с наградата на Община Димитровград за деец на културата. Носител е на ордените „Кирил и Методий“ – I и II степен, на медал „Св. Климент Охридски“, два пъти отличник на Министерството на културата. Удостоен е и със „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци. 

адрес: България, Димитровград, бул. „Д. Благоев” №5, вх.3, ет.4, ап.8
Switzerland, CH-4133 Pratteln, Tramstrasse 16
Удостоена със званието „Почетен гражданин на Димитровград” с
Решение №345/28.07.2016г. на Общински съвет - Димитровград

Дафина Димитрова Пфиртер е родена на 29 май 1947г. в с.Златица, Ямболско. Семейството й се преселва в Димитровград за да се включи в изграждането на най-младия град на България. Основното си образование завършва в училището на кв. „Вулкан”, а средното - в Техникума по механизация на селското стопанство, Хасково. Приета е ветеринарна медицина в Стара Загора, но още в първи курс се запознава с бъдещия си съпруг Хайнц Пфиртер, с когото през 1975г. сключва граждански брак.

Дафина Пфиртер над 40 години работи и живее в Швейцария, но никога не забравя корените си. Помогнала е на десетки семейства в нужда не само извън страната, а и на много от тях, които живеят в България.

През 1997г. прави първото си дарение за общинската болница „Св.Екатерина” – медицинско оборудване, както и за Дома за деца лишени от родителски грижи в с.Скобелево, на който за десетилетие остава основен благодетел. Със собствени средства и с дарения, набирани в кампании с участието на неправителствени организации и семейни приятели в Швейцария, госпожа Пфиртер успява да закупи и изгради изцяло нова инсталация за парно отопление на дома, организира и финансира баловете на абитуриентите и тържествените изпращания на випуска, носи подаръци и дарява храни за повече от 70 –те деца на социалното заведение. След закриването на Дома, Дафина открива нови адреси за добрите си дела и прави периодични дарения със значителна стойност за Дома за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години и дома за сираци „Асен Златаров” в Хасково и СУПЦ – Димитровград.

В МБАЛ „Св. Екатерина” през годините е осъществила няколко дарения. Две от тях са за Детско отделение (медицинско оборудване, изграждане на детска площадка, закупуване на климатици, инхалатори, консумативи), както и две дарения за АГО, последното от които – 9 модерни мултифункционални легла, постелъчни материали, колички, патерици, проходилки и работно облекло.

Дафина многократно радва възпитаниците на Центъра от семеен тип за възрастни хора с умствена изостаналост (бившето СУПЦ) и Защитеното жилище в Димитровград като отделя няколко дни от краткия си престой за личен контакт с тях, оборудва с щори стаите, както и прави пакети с храни и сладки изкушения за потребителите на тази услуга в общината.

Госпожа Пфиртер нееднократно подпомага лечението на онкоболни деца и на възрастни в Димитровград и Хасково. За хуманната си кауза Дафина не се свени да ангажира и посолството на България в Берн, редица хуманитарни организации и лични приятели на семейството си. От десетилетия г-жа Пфиртер работи като преводач към швейцарската полиция и към съда, помагайки на българи.

свали като .pdf