ДО

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

ДИМИТРОВГРАД

ДОКЛАДНА  ЗАПИСКА

ОТ СТЕФАН ДИМИТРОВ – ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК В

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ДИМИТРОВГРАД

ОТНОСНО: „Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност и автономност в образователните инфраструктури в Община Димитровград“

Уважаема госпожо Кръстева,

Уважаеми общински съветници!

В качеството си на вносител на предложението за приемане на „Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност и автономност в образователните инфраструктури в Община Димитровград“, представям настоящите мотиви за неговото приемане.

1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРИЕМАНЕ НА ПРОГРАМАТА

Образователната инфраструктура на територията на Община Димитровград представлява значим дял от общинските енергийни разходи и е с висок потенциал за внедряване на мерки за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници.

Настоящата програма е разработена в отговор на:

• нарастващите разходи за електроенергия;
• необходимостта от намаляване на въглеродните емисии;
• европейските и национални цели за декарбонизация;
• необходимостта от модернизация на публичната инфраструктура.

2. ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ И ОБОСНОВКА

Община Димитровград притежава изключително благоприятни климатични условия за развитие на слънчева енергия, което създава реална възможност за:

• производство на електроенергия за собствено потребление;
• значително намаляване на енергийните разходи;
• повишаване на енергийната независимост на образователните институции.

Програмата предвижда прилагане на доказани и икономически ефективни решения, включително покривни фотоволтаични системи, системи за съхранение на енергия и интелигентно управление на потреблението.

3. ОЧАКВАНИ ПОЛЗИ

Реализацията на програмата ще доведе до:

• съществено намаляване на разходите за електроенергия в образователните институции;
• редуциране на емисиите на парникови газове;
• подобряване на енергийната сигурност;
• създаване на съвременна и устойчива образователна среда;
• повишаване на екологичната култура сред учениците.

4. СЪОТВЕТСТВИЕ С ПОЛИТИКИТЕ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

Програмата е в съответствие с:

• Закона за енергията от възобновяеми източници;
• Закона за енергийната ефективност;
• европейските политики в областта на климата и енергетиката;
• стратегическите документи на Община Димитровград.

5. ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

Предвидените мерки позволяват използване на разнообразни източници на финансиране, включително:

• европейски и национални програми;
• публично-частни партньорства;
• ESCO модели;
• реинвестиране на реализирани икономии.

Това създава предпоставки за минимизиране на тежестта върху общинския бюджет.

С оглед на изложеното, считам, че приемането на предложената програма е обосновано, целесъобразно и необходимо за устойчивото развитие на Община Димитровград.

Програмата представлява реална възможност за модернизация на образователната инфраструктура, повишаване на енергийната ефективност и постигане на дългосрочни икономически и екологични ползи.

В тази връзка и съгласно чл. 21, ал.1, т.12 от ЗМСМА, Ви предлагам следния проект за

РЕШЕНИЕ:

1. Общински съвет Димитровград  приема „Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност и автономност в образователните инфраструктури в Община Димитровград“.
2. Възлага на кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.

С уважение,

Стефан Димитров

Общински съветник в ОбС Димитровград

ОБЩИНСКА ПРОГРАМА

за прилагане на мерки за енергийна ефективност

 и автономност в образователни инфраструктури

в Община Димитровград

1. ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) могат да бъдат съвременния отговор на климатичните, екологичните, ресурсните, енергийните и икономическите проблеми. Този вид източници се превръщат от модерно решение в осъзната необходимост. Чрез приложението им се търси решение на въпроси, свързани с изчерпването на конвенционалните горива, нарастващото замърсяване на околната среда, силната зависимост при снабдяването с горива. В условията на непрекъснато нарастване на потреблението и на ограниченост на ресурсите, цената на различните крайни форми на енергия непрекъснато нараства. Разходите за енергия на отделните потребители, като принцип, стават все по-високи.

Програмата се разработва на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закон за енергията от възобновяеми източници, съгласно който общините приемат програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. На територията на община Димитровград функционират едно средно общообразователно училище, осем начални училища, едно обединено училище, ПМГ, ПЕГ, ПГ. Има седем детски градини с филиали в няколко села. Общият извод, който може да се направи, е, че има потенциал за прилагане на мерки за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници и мерки за повишаване на енергийната ефективност в образователните институции в Община Димитровград.

1. Продължителност на слънчевото греене (Актуални данни 2020–2025)

Димитровград попада в Южния централен район, който е един от най-благоприятните в България.

• Средна годишна продължителност: 2150 – 2250 часа.
• Сезонно разпределение:
  • Летен период (април – октомври): ~1650 – 1750 часа.
  • Зимен период (ноември – март): ~450 – 550 часа.
• Тенденция: Наблюдава се увеличение с около 5-7% на слънчевите часове в сравнение с данните от началото на века.

2. Слънчева радиация

• Годишна сумарна слънчева радиация за Димитровград: 1520 – 1550 kWh/m² на година върху хоризонтална повърхност.
• При оптимален наклон (30–35 градуса на юг): Стойността скача на 1650 – 1700 .
• Месечен пик: Юли и Август (средно по 205 – 210 kWh/m² на месец).

3. Сравнителна таблица

Продължителността и интензитета на слънчево греене, слънчевата радиация, географската ширина на региона и ниската облачност през по-голямата част от годината представляват предпоставки за реализирането на проекти чрез използване на слънчевата енергия. Единственият възобновяем енергиен източник с установени изградени мощности на територията на общината е слънчевата енергия. За Община Димитровград теоретичния потенциал соларна енергия е 4000 MWh., а оставащият потенциал е 1650 MWh/год. Използван потенциал – 2 350 MWh. Фотоволтаичен теоретичен потенциал – 3545 MWh, използван потенциал – 50 MWh, оставащ потенциал – 3495 MWh. Като цяло би могло да се направи заключението, че поради благоприятните климатични условия фотоволтаични и соларни инсталации биха могли да се поставят на всяка образователна инфраструктура. Подходящите климатични условия на община Димитровград позволяват да развива своя потенциал в областта на слънчевата енергия.

Конструкцията на сградите на образователните институции, които са общинска собственост, позволява да се интегрират слънчеви системи (колектори) за битово горещо водоснабдяване и/ или за производство на електрическа енергия (фотоволтаични панели) върху покриви и фасади.

Извод:

1. По-висок добив: С новите данни (2210 часа) фотоволтаичните системи, които се планират, ще произвеждат с около 10-12% повече енергия.
2. По-бърза възвръщаемост: Повече слънце = по-бързо изплащане на инвестицията.
3. Енергиен баланс: Училищата и детските градини в Димитровград ще могат да покриват по-голям процент от собствените си нужди (до 85% при наличие на батерии), именно заради високия радиационен ресурс на региона.

Основните цели и подцели на настоящата програма са изцяло съобразени с тези, заложени в Дългосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на Община Димитровград, както и в европейските и националните стратегически документи, отнасящи се до развитието на Община Димитровград. Нормативна рамка на Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност и автономност в образователни инфраструктури в Община Димитровград се базира върху принципите, заложени в Директивите на ЕС от Третия либерализационен пакет „Енергетика и климат“ и Четвъртия либерализационен пакет „Чиста енергия за всички европейски граждани“, както и на основните документи за сектор „Енергетика“, приети на национално ниво, и „План за действие за устойчива енергия и климат на община Димитровград до 2030 г.”

В съответствие са със:

• Закон за енергетиката.
• Закон за енергийната ефективност.
• Националните цели за декарбонизация и устойчиво развитие.

2. ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА

Община Димитровград е разположена в централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към област Хасково. На север граничи с общините Чирпан и Опан /област Стара Загора/, на изток - с община Симеоновград, от юг с общини Хасково и Минерални бани, на запад с община Първомай /Пловдивска област/. Община Димитровград заема площ от 567,6 км2 , равняващи се на 10,3% от територията на област Хасково /5 533,3 км2 / и 2,5% от площта на Южен Централен район от ниво 2 /22 365,1 км2 /. Посочената площ на общинско ниво отрежда на общината шесто място по разглеждания показател сред 11-те общини в териториалния обхват на област Хасково.

Програмата обхваща всички общински образователни институции.

Фотоволтаичните инсталации ще бъдат изградени върху покривите на сградите и ще произвеждат електроенергия за собствени нужди и за създаване на енергийни общности.

Специфични мерки за паметници на културата: Ако някои от училищата в Димитровград са със статут на архитектурна ценност, трябва да се предвиди съгласуване с НИНКН за монтажа на панелите върху фасади/покриви.

3. ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Визията на Община Димитровград е тя да бъде община на ефективното и устойчиво управление на енергийните ресурси и зеленият икономически растеж.

Основните цели, които се поставят чрез Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност и автономност в образователни инфраструктури в Община Димитровград, са намаляване на емисиите на CO2 на територията на община Димитровград най-малко с 40 % до 2030 г. чрез подобряване на енергийната ефективност, засилено използване на възобновяеми източници на енергия и повишаване устойчивостта чрез адаптиране към въздействията от климатичните промени.

1. Оперативни и технически цели

• Енергийна автономност: Постигане на специфичен процент (например 80%) енергийна независимост на образователните сгради през светлата част на денонощието чрез оптимизиране на собственото потребление.
• Дигитализация на управлението: Внедряване на единна общинска платформа за мониторинг в реално време на произведената и консумираната енергия във всички обекти.
• Модернизация на ОВК инсталациите: Пълно интегриране на фотоволтаиците с термопомпени системи (чилъри) за замяна на остарелите горивни бази.

2. Социални и образователни цели

• „Зелена класна стая“: Създаване на интерактивни табла във всяко училище, показващи на учениците в реално време колко емисии $CO_2$ са спестени от техния покрив.
• Професионално ориентиране: Партньорство между гимназиите в общината (ПГ, ПМГ, СУ) за практически обучения по поддръжка на ВЕИ системи.
• Реален пример за зелена трансформация.
• Възможност за интегриране в учебния процес (човекът и природата, родинознание, физика и астрономия, екология, технологии и предприемачество и др.).
• Съхранената енергия ще осветява спортните площадки и дворовете в образователните инфраструктури и ще се ползват до късно през нощта, особено в горещите летни месеци.

3. Финансови цели

• Реинвестиционен фонд: Създаване на механизъм, при който спестените от енергия средства (50–70%) се насочват целево към иновативни образователни проекти или подобряване на материалната база.
• Максимизиране на безвъзмездната помощ: Постигане на минимум 90% външно финансиране чрез активно кандидатстване по актуални процедури като „Развитие на регионите“.
• Намаляване на разходите за електроенергия

• Производство на собствена електроенергия;
• Ограничаване на зависимостта от пазарните цени;

• Осигуряване на най-евтина електроенергия

• При слънчево греене – практически нулева пределна цена;
• При добавяне на батерийни системи – оптимално използване и вечерно потребление;
• Намаляване на пиковите натоварвания.
• Повишаване на енергийната сигурност

• Възможност за резервно захранване при прекъсвания;
• По-стабилна и предвидима енергийна среда.

4. Екологични цели

• Въглероден неутралитет на сектора: Поставяне на амбициозна подцел за постигане на пълна въглеродна неутралност конкретно за образователната инфраструктура.

IV. ТЕХНИЧЕСКА РАМКА

1. Покривни фотоволтаични инсталации

• Мощност според потреблението на сградата (30–100 kW средно за образователна институция);
• Производство за собствени нужди и за създаване на енергийни общности / и други сгради в близост, които са общинска собственост/ и механизми за виртуално нетно отчитане.

2. Системи за съхранение (батерии)

• Инсталиране при икономическа целесъобразност;
• Оптимизация на собственото потребление;
• Намаляване на зависимостта от външно електроснабдяване.

3. Допълнителни мерки

• Интегриране с енергийно ефективни климатични системи (напр. чилъри със сплит система);
• Интелигентни системи за управление на енергията;
• Мониторинг в реално време.

V. ПРИНЦИПИ

1. Да не се допуска оскъпяване на проектите.
2. Прозрачни обществени поръчки.
3. Реална икономическа обосновка.
4. Поетапно внедряване.
5. Максимално използване на външно финансиране.

VI. ФИНАНСИРАНЕ

България предлага разнообразни процедури, които са създадени с цел насърчаване на устойчивото развитие и използването на възобновяеми енергийни източници. насочени към популяризиране, насърчаване и подкрепа за създаване на енергийни общности и механизми за виртуално нетно отчитане, повишаване използването на енергията от възобновяеми източници (ВИ) и мерки за енергийна ефективност (ЕЕ) с цел подобряване на енергийните им характеристики. Тези стимули са от съществено значение за намаляване на началните инвестиционни разходи и подобряване на икономическата ефективност на слънчевите проекти.

В последните години България, подобно на много други страни, активно насърчава прехода към възобновяеми енергийни източници. Фотоволтаичните инсталации се превърнаха в един от най-популярните начини за производство на електроенергия от слънцето, като държавата предлага различни стимули и данъчни облекчения за тяхното внедряване. Тези мерки целят да улеснят и ускорят прехода към зелена енергия, както и да подпомогнат домакинствата и бизнеса в страната.

Сред основните стимули, които се предлагат в България, е възможността за получаване на финансова подкрепа за покупка и инсталиране на фотоволтаични системи. Тази подкрепа често се осъществява под формата на субсидии, които могат да покрият значителна част от началните разходи: Републикански бюджет; Общински бюджет; Собствени средства на заинтересованите лица; Договори с гарантиран резултат; Публично - частно партньорство; Финансиране по Оперативни програми; Финансови схеми по национални и европейски програми; Кредити с грантове по специализираните кредитни линии, Енергоспестяващи договори (ESCO модел) и др. Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност и автономност в образователни инфраструктури в Община Димитровград  дава възможност община Димитровград да кандидатства за безвъзмездно финансиране.

VII. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

• 50–70% намаление на разходите за електроенергия в образователните институции;
• Намаляване на въглеродните емисии;
• Дългосрочна финансова устойчивост;
• Подобрена учебна среда;
• Превръщане на училищата в модел за зелена енергия.

VIII. Мониторинг

За успешния мониторинг на Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователни инфраструктури в Община Димитровград е необходимо да се прави периодична оценка на всеки две години на постигнатите резултати, като се съпоставят вложените финансови средства и постигнатите резултати, което служи като основа за определяне реализацията на проекта. Нормативно е установено изискването за предоставяне на информация за изпълнението на общинските програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (чл.8, ал.2 от Наредба № РД–16-558 от 08.05.2012г.). Реализираните и прогнозни ефекти следва да бъдат изразени чрез количествено и/ или качествено измерими стойностни показатели /индикатори.

Информационната база ще позволи да се пресмята текущо система от показатели за напредъка в изпълнението на програмата. Мониторингът и отчитането на резултатите е важна част от процеса на изпълнение на Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователни инфраструктури в Община Димитровград. Отчетът на дейността включва анализ на състоянието и количествени, корективни и превантивни мерки. Оценката на изпълнението се извършва чрез сравняване на постигнатите резултати с данните за изходното състояние и базисния сценарий. Определянето на индикаторите за оценяване на резултатите от изпълнението на Програмата е от решаващо значение за крайния успех и за практическата полза от мониторинга. Основно изискване по отношение на индикаторите е те да са ясни и измерими като процент на спестените емисии спрямо базовата година. Към него ще се добавят още няколко допълнителни показатели, които да изяснят условията, при които е постигнато намалението на емисиите. Икономиите на енергия се регистрират в подходящи таблици. Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователни инфраструктури в Община Димитровград е отворена за нови дейности или промени на включените в нея дейности, които могат да се наложат в процеса на изпълнение и контрол.

РАЗДЕЛ IX. ЕТАПИ НА РЕАЛИЗАЦИЯ

Да се разработи индикативен времеви план за реализация на дейностите.

1. 2026 година - Енергиен одит и проектиране

• Обхват: всички училища и детски градини на територията на общината.
• Целева мощност: Средно 50 kWp на обект, общо ~950 kWp инсталирана мощност.

2. 2027 година  – изграждане

3. 2028 година – разширяване

4. Финансови параметри (Прогноза 2026 г.):

• Прогнозна инвестиция: ~1 200 000 лв. за фотоволтаични системи.
• Допълнителна инвестиция за съхранение (батерии):~450 000 лв. (за постигане на 80% автономност).
• Очаквано производство: ~1 235 MWh годишно за цялата общинска образователна мрежа
• Спестени разходи: Над 320 000 лв. годишно от сметки за електроенергия.
• Срок на възвръщаемост: Под 5 години (при пълно собствено потребление); ефективен срок на възвръщаемост под 3 години, в зависимост от нивото на безвъзмездно финансиране.

Варианти за реализация

1. Без батерии: Най-ниска първоначална инвестиция, но по-ниска степен на автономия (консумацията трябва да съвпада със слънцегреенето).
2. С батерии: Оскъпява проекта с около 30-40%, но позволява нощно осветление на спортни площадки и дворове, както е заложено в целите. Цената на съхранението през 2026 г. е на рекордни нива. Вариантът "С батерии" да се прилага след технико-икономическа оценка за всеки обект /трябва да бъде приоритетен, тъй като само с ФВ панели (без батерии) трудно се прескача прагът от 30-40% директно собствено потребление в училищна среда./
3. ESCO модел: Инвестицията се покрива от външна фирма, която се изплаща от реализираните икономии – нулев риск за общинския бюджет.
4. Изготвяне на технически проекти.
5. Осигуряване на финансиране/съфинансиране/.
6. Провеждане на обществени поръчки.
7. Изграждане и въвеждане в експлоатация.
8. Мониторинг и отчет пред Общински съвет.

Общинска програма за прилагане на мерки за енергийна ефективност и автономност в образователни инфраструктури в Община Димитровград  ще допринесе за подобряване енергийните характеристики на образователните инфраструктури, намаляване на разходите за енергия, увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници и намаляване на въглеродния отпечатък в региона. Ще се прилага принципът „Енергийната ефективност на първо място", като водещо изискване към всички инвестиции е постигането на възможно най-висок клас на енергопотребление, внедряване на най-ефективните енергийни системи и решения за отопление, използването на ВИ и иновативни технологии, където е приложимо.

Подобряването на енергийните характеристики на образователните инфраструктури чрез  мерките за изграждане на инсталации за производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление и за създаване на енергийни общности ще доведе до намаляване на разходите за енергия, на емисиите на парникови газове.

Визията на Община Димитровград е тя да бъде община на ефективното и устойчиво управление на енергийните ресурси и зеления икономически растеж.

X. ИЗТОЧНИЦИ

1. PVGIS (Photovoltaic Geographical Information System) - официалният инструмент на Европейската комисия (Joint Research Centre), който използва Сателитни данни от серията SARAH-3 (най-актуалната база данни, обхващаща периода до края на 2023/2024 г.). Той отчита специфичните географски координати на Димитровград и дава най-точната прогноза за слънчевата радиация и часовете слънцегреене, пречупени през призмата на фотоволтаичния добив.

2. НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология)

Данните за температурните аномалии и увеличеното слънчево греене през последните 3-5 години са от Годишните хидрометеорологични бюлетини на НИМХ (последен пълен отчет за 2024 г.). В техните анализи се посочва, че през последните години слънчевото греене в Южна България често превишава климатичната норма с 15% до 24% (особено през есенните и зимните месеци), което пряко влияе на средногодишните стойности, които ти дадох (над 2200 часа).

3. Европейска комисия, Joint Research Centre (JRC) – Photovoltaic Geographical Information System (PVGIS), База данни SARAH-3 (2005-2024).

4. Solargis – Global Solar Atlas (за сумарната слънчева радиация в Южен централен район).