Народни читалища

Няма друг народ, равен на българския, който в преизподнята на мрака на робството да се въздигне и създаде такава демократична, общочовешка и общодостъпна институция, наречена читалище…”

Уилям Гладстон

 

 

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ЧИТАЛИЩАТА В РБЪЛГАРИЯ- ВЪЗНИКВАНЕ И ДЕЙНОСТ

 

Едва ли има българин, който да не трепне при споменаването, на съкровената дума- Читалище.Дълбоко в душата ни, всеки от нас е скътал магията, на първото докосване до знанието, в сътворения от духовната жажда на нашите възрожденци „неръкотворен храм на истинност и духовност”, изразени с крилатата фраза, поставена във всяко читалище: „Да Те възвися…”, която се отнася за Бог, вяра, народност, култура и всяко знание.

Днес се прекланяме, пред феноменалния гений на дедите, който в мрака на робството „повече от всички зрящи” са виждали, че без свобода на вярата, без свобода на словото и свобода на „просветния дух”, не може да се постигне фактическата свобода и възкръсване на българската духовност.Читалищата са израз, на стремежа на българите, да преодолеят причинената от многовековното чуждо владичество, икономическа и културна изостаналост и да извоюват националното си освобождение.Те са откривани от изявени будители, просветители, известни членове на Българския Революционен комитет.Основата на устава на читалищата от онова време гласи: „Да разпространява всеобщото просветление у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване”

Така на картата на България, се появяват духовни огнища, които благодарение на онази „Божия искра” за която Вазов пише:”…не се гаси туй, що не гасне…”.

Тук, в този „храм” на надеждата, „тайно и полека народът пораства на няколко века”, тук в читалищата се е родила „народната свяст”, тук българинът е получил, а и получава „достоен живот и саможертва”, тук бе „венчан” от дякона Левски, за свободата, тук той е отхвърлил отчаянието и намерил смисъл на съществуването си.

Читалищата са уникални, по своя характер обществени, културно-просветни сдружения и имат неоспорим принос не само за духовния просперитет на България, но и за нейното политическо освобождение.

До 1878г. са създадени близо 200 български читалища, в противовес на гръцките „филологически силогоси” и на сръбските „читателници”.В същото време, читалищата са изпълнявали и ролята, на легални прояви на тайните революционни комитети, създадени от Георги С. Раковски и Васил Левски.

Читалищата са творение на онази епоха, наречена Българско Възраждане-наситени с история, активни, нажежени, изпреварващи времето и събитията.

Изиграли са, жизненоважната си роля в онова време и заслужават да останат в историята, с нужното им признание.Те представляват една от най-уважаваните и дълговечни институции в България, на която е отредено специално място в историята на българското общество.Няма друга такава мрежа в Европа, като нашите читалища, които са навсякъде и тази мрежа е уникална.Град или село без читалище, е като къща без прозорци.

Читалищата са създадени и просъществували при липса на държавност.Нещо повече, те са учредители на държавните културни институции-библиотеки, театри, музеи, опери, галерии… .

Българското Възраждане е сакрален духовен извор, от който пием надежда и се учим да подражаваме на нашите предци.

По времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, читалищата опустяват.За втори път те обезлюдяват, по време на Втората световна война.

Съвременните български читалища, са изградени върху основополагащите принципи, за религиозна и етническа толерантност.Работещите в тях, съхраняват с възхитителна всеотдайност, фолклорното ни богатство, което ни прави уникални като нация и народ.

Читалището е мястото, където се реализират културни политики.Те се опитват да заговорят на един съвременен език, да отговорят на предизвикателствата на новото време, запазвайки и популяризирайки,българското народно творчество и традиции.Освен чисто културни и образователни функции, читалищата са и място за публичен достъп, до глобалното информационно общество.В тях се осъществяват практики, за социално предприемачество и традиционен поминък.

Нужно е, на читалищата да се гледа с уважение и респект.Защото България не притежава друга обществена структура, която вече три столетия да бъде стожер и олицетворение на гражданското ни общество.По закон, те са обществени сдружения, необвързани с каквато и да е политическа платформа.Не са подчинени на държавната и общинска администрации и не обслужват една или друга религиозна концепция, а обединяват мечтите и поривите на всички български граждани, към творчество и любознание.

 

 

ВЪЗНИКВАНЕ, РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА ЧИТАЛИЩАТА В ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД.

 

Община Димитровград провежда динамична политика, насочена към укрепване и модернизиране на традиционните български културно-просветни организации-читалищата.Тази политика се основава на няколко основни фактора:

1.Публичното пространство възприема народното читалище, като пример за устойчива културна институция, със специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните ценности на нацията.

2.Дълбоката взаимовръзка с миналото, традициите, образователния процес, културата и благотворителността, е в основата на авторитета на читалищата и тяхното легитимиране пред обществото.

 

3.Читалищата се уповават на своите корени като национални, социални, културни, образователни и информационни организации и отговарят на предизвикателствата на днешния ден.

 

На територията на община Димитровград, функционира добре изградена мрежа от читалища, която обхваща 33 регистрирани такива.

В Димитровград функционират 8 читалища:

- НЧ „Н.Й.Вапцаров-1895”кв.Черноконево;гр.Димитровград

- НЧ „Хр.Ботев-1902”гр.Димитровград

- НЧ „Възраждане-2001”гр.Димитровград

- НЧ „Култура-2002”гр.Димитровград

- НЧ „В.Левски-2003”гр.Димитровград

- НЧ „Звездица-2003”гр.Димитровград

-НЧ „Рома-2004”кв.Млада гвардия;гр.Димитровград

-НЧ „Н.Хайтов-2008”кв.Мариино;гр.Димитровград

В населените места на общината, има регистрирани и функциониращи 25 читалища, като в селата Добрич и Длъгнево има по 2/две/- „Нов път-2011” и „Пролет-2014”.

Първото открито читалище на територията на община Димитровград, е НЧ „Хр.Ботев-1871”с.Ябълково, а последното учредено-НЧ „Пролет-2014”с.Длъгнево.

Читалищата в общината са най-масово разпространената институция, призвана да задоволява културните потребности, на най-широк кръг от населението.

По традиция, съществуват позитивни практики на партньорство между читалища, държавни и общински институции, НПО и бизнес.

Нашите читалища са място където, широк кръг от хора общуват с различни изкуства и се занимават с творчество.Там човек се стреми, да реализира онази част от себе си, която е възможно поради обстоятелствата на живота, да е останала в сянка, но търси път за нейната изява.

Относно посетителите-читалището е широко достъпно.То се посещава от възрастни, млади и деца, от български граждани, с различен етнически произход.Във връзка с режима и атмосферата-неприсъща на никоя друга институция, пълна свобода на избора на присъствие.

Читалищата в общината се реализират не само като духовни, но и като съвременни информационни центрове.Това се корени в необходимостта, от все по-задълбочено получаване на широка, навременна и актуална информация от различно естество, от всички отрасли на живота.Тук ще посочим и обстоятелството, че още при зараждането си, българското читалище идентифицира като една от своите основни функции-библиотечната.Читалищните библиотеки играят ролята на масови, публични библиотеки- те са реципиент на програма „Глобални библиотеки-България”, а с помощта на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс-САЩ”, се превръщат в един съвременен информационен център.

Създадени са условия, за привличане на различни слоеве от населението, в най-различни направления от тяхната дейност.

През годините на прехода, читалищата останаха почти без средства, дейността на голяма част от тях започна да замира, материалната им база да се руши.

Днес, това вече е минало.Община Димитровград, прави всичко възможно и проявява адекватна реакция, при нужда от ремонт на дадено читалище.

Всяка година общината залага в своя бюджет, средства за подобряване материалната база на читалищата; залагат се и средства за допълваща общинска субсидия, която финансира местните празници и събори.Получава се и държавна субсидия, която се разпределя на принципа на спуснат от Министерство на културата механизъм.

Евроинтеграцията постави читалищата, в нови условия на съществуване, развитие и пред ясното и открито изискване- възприемане формулата за кандидатстване по проекти, като важен източник за самофинансиране.

През годините, читалищата записват в своите летописни книги, множеството си медали и отличия, заслужено получени от достойното си представяне не само в страната ни, но и извън нейните граници.Изявите на самодейните фолклорни състави към читалищата, винаги са били повод за гордост.Неоценим е труда на самодейците, техните ръководители и настоятелства по места.Труд, който може да се характеризира само с думите любов, себеотдаване и чувство на отговорност, за съхранение и предаване на младите поколения, завещаното ни неподправено народно творчество, традиции и обичаи.

Омайните гласове на самодейците ни, не веднъж са огласяли поляните на Копривщица, В Хасково „Китна Тракия пее и танцува”, Неделино, Ст.Загора, София, Свиленград, Несебър, Хисар, Кюстендил, Добрич, Раднево, Смолян, Ивайловград и мн.др.

Пъстрите тракийски носии и темпераментните ни хора и ръченици, които представят танцовите ни формации, не веднъж са изправяли на крака, взискателните публики на Франция, Полша, Турция, Кипър, Македония, Сърбия, Италия, Португалия, Гърция, Хърватска, Румъния и др.

Най-новите читалища в общината, вече имат своя ясно изразен почерк.И заявка за скорошни отличия, от национални и международни участия.

От 2012г.община Димитровград има вече и своя представителен фолклорен хор-хорът при НЧ „Селска пробуда”с.Крепост.По случай 24 май, Министерство на културата заслужено го удостоява с това високо звание-признание, за неуморен труд и нестихваща любов, към българския автентичен фолклор.

На територията на община Димитровград, читалищата организират и провеждат няколко празника, с международно и национално участие: „С танците на дедите ни”, „По стъпките на Св.Богородица”и Национален поетичен конкурс „Доброшин”-край манастира в с.Добрич, „Празник на славянското единство”-с.Ябълково, „Яворови дни”-с.Скобелево, „От нивата до трапезата”-жътварски събор с.Странско, „Празник на плодородието”-с.Крум, „Празник на нимфите и Афродита”-край с.Каснаково, „Празник на миньора”-с.Радиево, „Празник на черешата”-с.Крепост, „Битката при Клокотница”-с.Сталево, „Защитени светове”-Международен кинофестивал за алтернативно кино и „Регионален готварски събор”-с.Райново.Там се намира и информационният център на „Защитена зона”, където се провеждат летни студентски и ученически семинари.Запознаване с био разнообразието на защитената местност, се прави на място за най-малките жители на община Димитровград-децата от детските градини.

Читалищата от общината, съхраняват и предават на по-младите поколения обичаи, традиции и обреди, които нашите предци са изпълнявали: „Молитви”-с.Воден; „Коледуване”-с.Д.Белево; „Зажънване”-с.Странско; „Сирни заговезни”-с.Бряст; „Седянка”-НЧ Нов път-2011”с.Добрич; „Меджия”-с.Злато поле и мн.др.     

свали като .pdf