Мария Оксентиивна Примаченко

12 януари 1909 г. Болотня, Украйна / 18 август 1997 г. Болотня, Украйна

Украинска художничка, автор на наивистично фолклорно изкуство. През 1966 година Примаченко е наградена с украинската народна награда „Тарас Шевченко“. По повод 100-годишнината от рождението ѝ, ЮНЕСКО обявява 2009 година за година за отдаване на почит на Примаченко.

“Прекланям се пред художественото чудо на тази гениална украинка“, заявява Пабло Пикасо, когато вижда творбите на Мария Примаченко на Световното изложение в Париж през 1937 г. Марк Шагал е друг почитател, който нарича собствените си изображения на фантастични същества „братовчеди на странните зверове на Мария Примаченко“.

Eдна от най-сърцераздирателните културни загуби от конфликта в Украйна е Историческият и краеведски музей в Иванков, който руските сили опожаряват. В колекцията в Киев се намират 25 творби на украинската народна художничка Мария Примаченко, която печели международно признание с декоративните си картини в чест на наследството на страната си. Изложбата показва огромния талант на Примаченко и как тя пренася украинската култура в световната сцена на изкуството.

Самоука художничка , родена в скромни условия, Примаченко печели слава приживе с ослепително цветни и безумно изобретателни сцени на животни - лъвове, птици, коне и други зверове, покрити с буйно оцветени, почти психеделични шарки. Може би тя е най-обичаният украински художник; неин образ се появява на пощенски марки и дори на монети на страната.

Дете на навинизма – „наивинизъм“ е термин, използван за описание на творбите на самообучаващи се художници, може би най-известен в случая с френския художник Анри Русо. Примаченко със сигурност се класифицира като художник в наивистичен стил - но това не означава, че творбите ѝ не са базирани на дълбоко познаване на богата културна традиция.

Родена в селско семейство близо до Чернобил, художничката страда от полиомиелит като дете - заболяване, което я приковава към леглото през по-голямата част от детството ѝ (по-късна операция ѝ позволява да ходи самостоятелно). През тези години майката на художничката я учи на бродерия - традиция, която е дълбоко свързана с украинската култура. Тя научава и изкуството на писанката - сложния украински стил на украсяване на великденски яйца.

През 30-те години на миналия век Примаченко е част от кооперативното сдружение за бродерия „Иванков“, където си спечелва репутацията на дизайнер, който съчетава традиционни украински мотиви със собственото си въображение. Тези ярки бродерии на свой ред са открити на уличен пазар от киевската художничка Тетиана Флору, която кани младата Примаченко в Централната експериментална работилница на Киевския музей на украинското изкуство - ателие, в което екип от художници работи по подготовката на Първата републиканска изложба на народното изкуство, която се провежда за първи път в Киев през 1936 г.

Макар че по-късните творби на Примаченко на пръв поглед могат да се възприемат като причудливи или дори направо нелепи, те следват творбите ѝ с бродерии, като тихо утвърждават уникалността на украинската култура и идентичност. В една от картините, „Тарас Григорович Шевченко пристига от изгнание в цъфтяща Украйна“ (1968 г.), художничката изобразява любимия украински поет, писател и фолклорист Тарас Шевченко, който се завръща от изгнание, наложено заради пропагандирането на украинската независимост.

Дори историята на най-ранния творчески импулс на художничката я свързва съвсем буквално със земята под краката ѝ.

„Като младо момиче, се грижех за гъски“, спомня си Примаченко за първите си рисунки. „Когато стигнах с тях до един пясъчен плаж, на брега на реката, след като прекосих поле, осеяно с диви цветя, започнах да рисувам истински и въображаеми цветя с пръчка върху пясъка... По-късно реших да изрисувам стените на къщата си с естествени пигменти. След това никога не съм спирала да рисувам и да се занимавам с живопис.“

Травмите от войната оказват дълбоко и пряко влияние върху живота на Примаченко. Скоро след като се запознава с партньора си Василий Маринчук, през 1941 г. художничката ражда син - Федор. Но младото семейство скоро е разбито. Като войник, Маринчук е изпратен на фронтовата линия на Втората световна война и губи живота си. Братът на Примаченко също е застрелян от нацистите.

Примаченко спира да се занимава с изкуство за около двадесет години, завръщайки се към творчеството си през 60-те години на ХХ век, първо чрез бродерия, а след това чрез гваш и акварел. Макар че продължава да се занимава с фолклорните сюжети от ранните си творби, по това време картините ѝ се базират на нейните сънища.

Понякога сънищата ѝ предизвикват необичайни сцени върху платното, а друг път картините ѝ противопоставят доброто на злото. Днес художниците отново използват творбите ѝ, за да призоват към мир в настоящата война между Украйна и Русия. Американската художничка Мария Кармен Кнехт неотдавна изобрази творбата на Примаченко „Гълъбът разпери криле и моли за мир“ като стенопис в Сейнт Луис, Мисури, а скоро след това творбата започна да присъства на антивоенни протести по целия свят.