ДА ЗАПАЗИМ МИНАЛОТО ТАКОВА, КАКВОТО Е

ДОКЛАД ЗА НАЦИОНАЛНАТА ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

“БЪЛГАРСКИТЕ МУЗЕИ В УСЛОВИЯТА НА ЧЛЕНСТВОТО НА СТРАНАТА В ЕС”

13-14 МАЙ 2008г.гр. СЛИВЕН

 

“Да запазим миналото, такова, каквото е” - как дасъхраним уникалната история на Димитровград?

 

         Въпросът за това какво е мястото на фондовете и експозициите за “най-нова история” в България стои открит през последните 18-19 години. Повечето от експозициите са закрити, а за съществуващите, както е в Димитровград, има противоречиви мнения. За много хора историята до 50 - 100 години не е история и не е уместно тя да са се показва, най-вече тази от т. нар. “социалистически период”. Едва ли обаче гузното мълчание и забравата са начина дадено събитие или период да не се повторят.

Можем ли днес да дадем обективна оценка за събитията от онова време? Каква да бъде една модерна експозиция за тоталитарния период? Ще бъде ли интересна тя за посетителите като цяло и какви възрастови, социални и национални групи би могла да привлече? Как един град, рожба на едно отричано време, може да бъде привлекателна туристическа дестинация? Нужно ли е символите на социализма да бъдат обект на защита и съхранение от страна на държава и местна власт?

Отговори на тези въпроси се стремим да си дадем и ние - музейните работници от Димитровград, тъй като нашата съдба, да работим точно в този град и музей провокира мисленето ни в тази посока. Освен това няколко инициативи, свързани с проблемите за запазване на построеното в Димитровград в годините на т.нар социалистическо строителство, и най-вече на архитектурните паметници от това време, родиха една интересна идея - проектът “Димитровград – музей на 50-те години на ХХ век”.

Димитровград е един действително специфичен град, както по начина по който е създаден, така и по своето развитие. Същите специфики в голяма степен се отнасят и за музея. Създаден през 1951 г., само три години след обявяването на града, като “Музей на социалистическото строителство” неговата задача е била да бъде буквално летописец на изграждането му. Той е пионер в създаването на такъв тип музеи и отдели в страната и до 60-те години на миналия век в множество документи се дава за пример както в експозиционно отношение, така и като фондова работа. Друг е въпроса, че и тогава, както и сега е трудно да се отдели важното от маловажното в подбора на музейните предмети, когато те се отнасят до съвременната история. Силното идеологизиране на музейната работа в миналото води до някои негативни резултати, първият от които е определена едностранчивост в подбора на фактите и експонатите. Въпреки недостатъците, обаче не може да се отрече , че музеят, до началото на 80 - те години на ХХ век е разполага с модерни за времето си експозиции. За това способства и желанието на централната и местна власт той да бъде на ниво. Първите уредници са командировани в няколко страни на Европа, за да видят “Как се правят музеи по света” и да го приложат на место.

От 1985 г. профила на музея е променен от тогавашния Комитет по култура в Музей на бригадирското движение в България. Въпреки че темата “Димитровград” остава, основните цели в музейната работа се променят. Задълбаването в историята на Димитровград остава на по-заден план, за сметка на изследването на бригадирското движение.

Реалностите след 1989 г. поставят музея и работещите в него в ситуация да търсят пътища за съхраняването на тази културна институция. Този път те намират в разширяването на дейността му като започват събирателска и изследователска дейност по посока на изучавене на миналото на Димитровград преди създаването на самия град - история на селищата, етнографски проучвания и др. Темата “История на бригадирското движение в България” се запазва като периодично се обогатяват колекциите. Усилията на музейните специалисти се насочват към съхраняване на постигнатото и поддръжка на експозициите.

През 1998 г. Министерството на културата одобрява молбата на директора на музея и Общинския съвет в Димитровград и променя профила на музея в Исторически музей с два отдела “Нова и най-нова история” и “Етнография”. Всъщност подобна формула за съхраняване на институцията прилагат и други общински музеи в страната.

         Днес постояннатата експозиция е разположена в две зали с две основни теми - “Бригадирско движение” и “Създаване и развитие на Димитровград”. Тази експозиция, без някои козметични промени, е правена 1986 г. и е дело на художника - пространственик Георги Петров. Състоянието и е сравнително добро. През годините тя се поддържа и функционира, въпреки непуполярността на историческия период, който разкрива. Основен недостатък на експозицията е липсата на атрактивност. Тя е прекалено информативна, снимките, документите и текстовете заемат значителна част от експозиционното пространство.

         Със собствена ескпозиция разполага и “Дом-музей “П.Пенев”, които е в структурата на Историческия музей.

Какви хора проявяват интерес към постоянните експозиции?

         Личните ни наблюдения сочат, че това са предимно хората от по-възрастното поколение, които се връщат в своята младост и с особен сантимент и чувствителност се отнасят към видяното. Имали сме невероятно емоционални срещи с посетители, които разпознават свои близки, плачат, радват се, че младостта им не е минала напразно, че нещо е съхранено.

         Втората категория посетители, които проявяват интерес са младите хора, най-вече такива с афинитет към историята и политиката, които не са обременени с емоции и спомени.

Прави впечатление, че макар и немного, посетителите - чужденци са изключително любопитни и заинтригувани. Това се отнася в най - голяма степен за тези от САЩ и Западна Европа. Тъй като обикновенно в обиколките, които правят из България, са включени предимно археологически и етнографски паметници на културата, попаднали при нас те са силно впечатлени да научат нещо за един период от историята на България и Източна Европа, за който явно в техните страни има много легенди, а твърде малко се знае.

В много случаи обаче за част от посетителите, особено по-младото поколение, е трудно да се ориентира в експозицията без беседа, която да ги въведе в историческата епоха и да го запознае със спецификата на локалната история. Факт е, че със снимки и документален материал това трудно би могло да се постигне. Затова събирателската ни дейност се насочи към набавянето на вещи и предмети от бита на населението от втората половина на ХХ век. Идеята е при наличието на достатъчно материали да пресъздадем интериора на един български дом от онова време, споменът за който, оказва се, започва вече да избледнява. Това е добър начин да се привлече масовата публика.

         От 2003 г. музеят разполага и със зала за временни изложби, където експонираме материали от фонда и каним гостуващи изложби. Това също ни дава възможност да бъдем атрактивни за по-широк кръг посетители.

         Идеята “Димитровград – музей на 50-те години на ХХ век” възникна сред музейните работници в Димитровград в края на миналата година.

Предисторията. През лятото на 2007 г. на страниците на в-к “Култура”, бр. 27, 13.07.07 г., арх. Павел Петков, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” в УАСГ, поде темата за съдбата на паметниците от социалистическата епоха. Той изложи на вниманието на НИПК, МК, МРРБ /Министерство на регионалното развитие и благоустройството/, ICOMOS /Международна организация за паметници на културата/, DOCOMOMO /Международна организация за наследството на ХХ век/, UNESCO /Организация на Обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата/, UIA /Международен съюз на архитектите/, IAA /Международна академия по архитектура/, и др. наши и чужди институти предложението си Димитровград като един от двата “чисто нови градове” в България /другият е Смолян/ и като един от модерните в архитектурно отношение градове на Балканите “да бъде обявен за специална територия – например групов паметник на архитектурата” за да бъде съхранен.

Темата намери почва и в Димитровград. Първо на 16.10.07 г. в града се проведе конференция “Димитровград–най-живият паметник на архитектурата”, в която участва самият арх. Петков. Тя предизвика интереса на местни управници, интелектуалци, културни дейци, бизнесмени и граждани и доведе до създаването на Инициативен комитет. Последният свика на 20.02.08 г. Учредително събрание за създаване на Обществено движение “Димитровград–най-живият паметник на архитектурата” за запознаване с архитектурните ансамбли на Димитровград и обявяването им за паметници на културата.

Какво дава основание на арх.Попов да привлече вниманието на архитектурните среди и на държавните културни институти към Димитровград? Първият социалистически град на България е замислен мащабно – и като градоустройство и като инфраструктура. Негови архитекти са арх. Любен Тонев и Петър Ташев. Един след друг те са проектирали града по най-правилните тогавашни устойствени технологии: сруктурно функционално зониране, идеално оразмеряване на града – на жилищните и промишлени зони, градинките и междублоковите пространства, местата за отдих и култура, уличната мрежа и транспорта /автобусен и железопътен/, като всичто това обмислено е разположено по терена и така се постига един цялостен архитектурен силует на града. Монументалността и художественото оформление на жилищните сгради кореспондира със стила на неокласицизма чрез характерните си детайли – колонади, балюстради, фронтони, корнизи, арки и други декоративни елементи, а ефектното фасадно покритие, каменната облицовка, фугирането на колонадите, играта на светлини и сенки под аркадите допринасят за ансамбловата хармония на централната градска част. Специалистите определят тази архитектура като своеобразна социалистическа реплика на неокласицизма. Тя битува сред населението с идеологизираното определение “сталинска”.

Дебатът по темата “Следвоенната архитектура. Какво да правим с нея?” на страниците на цитираният вестник “Култура” между архитекти от различни институции, включително и представител на НИПК, очерта следните проблеми:

- архитектурното ни наследство от десетилетията след Втората световна война съдържа архитектурни паметници, паркове и градини, градски и природни пейзажи, които заслужават статут на паметници на културата във всички категории;

- няма формулирани критерии и база за оценка на архитектурата, градоустройството и паркоустройството за този период.

- МК и НИПК все още не са намерили начин градоустройствени и строителни реализации – архитектура, паркове, градоустройствено и пейзажно наследство, от този период да бъдат признати за паметници на културата.

- ако не бъдат взети адекватни мерки има реална опасност това културно наследство да бъде безвъзратно загубено за следващите поколения.

- същевременно на международно ниво, ДОКОМОМО и ЮНЕСКО имат изработени критерии за оценка на паметници на архитектурата на ХХ век. В това отношение нашата страна значително изостава.

- в Европа /Англия и Франция/ вече има регистрирани паметници от времето след Втората световна война, т.е “тези общества вече са узрели да оценят ценността на своята културата, в частност архитектурата си, от този период”.

По думите на проф. д-р Тодор Кръстев /дългогодишен директор на НИПК, преподавател в УАГС и председател на БНК на ИКОМОС-България/, “случаят Димитровград събира в себе си проблеми въобще на българския исторически град”. За съжаление в България няма обекти, строени след 1944 г., които да са обявени за паметници на културата, тъй като нормативна уредба - Закона за паметниците на културата и музеите и Наредба №5 за обявяване на недвижими паметници на културата, на практика определят за паметници на културата единствено и само обекти до 1944 г. Изглежда ние все още не сме оценили по достойнство паметниците си от близкото минало.. Защото, отново ще цитирамe проф. Кръстев “липсва достатъчно интерес към най-близката част от българското културно наследство, но всяко изоставане ще доведе до ликвидация на този пласт”. Надяваме се “случаят Димитровград” да доведе до нужната законова промяна и да послужи “като еталон за развитието на постмодерните български градове” /П.Попов/. Още повече, че тук нещата не са необратими. Страдите са сравнително добре запазени, а обществената нагласа е положителна.

Строен с идеята за човека и грижата за него, Димитровград отразява представите за модерното градоустройство на времето си. Тази архитектура е ценност и трябва да бъде съхранена, защото символизира един съществен етап от близкото ни минало. Тя е тази, която придава уникален и различен вид на града. Тя е недвижимият материален паметник, допълващ съхранените в нашия музей движими паметници на епохата. Тя е музеят на открито, съхранил духа и идеите на времето. Градът има шанса да използва модерните си придобивки и дори да печели от тях. Защото интересът на Западът към всичко носещо етикета “тоталитарно”, “социалистическо” и “комунистическо” е факт. Дали обаче всичко това ще намери своята реализация зависи не толкава от мнението на димитровградската общественост, колкото от МК и НИПК и готовността им да приемат необходимите нормативни актове. Това, което местната власт може засега да направи е да приеме устройствени правила, които да дадат защитен статут на сградите.

Стъпили на тази идея, ние музейните работници считаме, че по този начин града би могъл да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, за оформянето на която да се използват възможностите на града, това, с което той има естествени условия да бъде популярен и атрактивен, а именно:

-         Уникалната архитектура

-         Експозицията на Исторически музей – показваща изграждането на “първия социалистически град” и бригадирското движение в България, като заедно с това се направи експозиция за бита през 50-те г. на ХХ в.

-         Дом-музей –“П. Пенев”- с експозиция за поета - безспорен символ на Димитровград и епохата.

-         Художествена галерия, в която са показани най-добрите творби посветени на Димитровград

-         Парковете “П. Пенев”, “ Н. Вапцаров”- места за отмора, истински шедьоври на парковото изкуство.

С дейността си ИМД прави всичко възможно да съхрани и представи пред широката публика своите фондове, съхраняващи експонати от т.нар. “соцпериод”, защото именно тук е нашата сила. При нас няма тракийски съкровища и уникални етнографски колекции, но има история, различна история, която променя съдбите на няколко поколения. Тук, в Димитровград, най-ярко се усеща окончателното и необратимо скъсване със миналото – капиталистическото минало – и твърдото налагане на новите социално-икономически и политически порядки, пропагандиращи социалистическият начин на живот.

Различността и рекламата са двете неща, които биха могли да провокират интереса на хората към нашия град. В тази посока трябва да се търси пътя да се съхранят идентичността и специфичната му култура.

Димитровград е символът на цяла една епоха и именно това му дава право да претендира за достойно място в културната история не само на България, но и на света.

 

 

Последна промяна: 02:14:06, 9 Март 2020

Още новини

С водосвет и прерязване на лента откриха официално изцяло ремонтирания Културен дом „Химик”

532

С водосвет и прерязване на лента откриха официално изцяло ремонтирания Културен дом „Химик”, който бе напълно обновен отвътре и отвън, включително и прилежащото към него парково пространство. Дейностите бяха извършени по проект „Реставрация и ремонт на Културен дом „Химик”, включително прилежащи площи, гр. Димитровград”, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020г. Това отчетоха при…

Кметът Иво Димов поздрави социалните работници в община Димитровград

148

"Днешният празник е признание към вашата нелека работа. Възхищавам се на човещината и разбирането, с които подкрепяте всеки един човек попаднал в групата на уязвимите, на хората с болка, нуждаещите се, на хората, за които ежедневието е борба. Без вашата подадена ръка и професионализъм много човешки съдби биха били съсипани.…

Възстановяват функциалността на басейна в Меричлери по проект

212

Възстановяване функциалността на басейна в Меричлери започва община Димитровград по проект проект Проект №BGLD-1.007-0022 „Изграждане и развитие на спортно-развлекателен комплекс „Соленци“, град Меричлери, първи етап Възстановяване функционалността на минералния басейн” изпълняван по програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи”, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското…

Петър Чухов е новият лауреат на Националната литературна награда "Пеньо Пенев"

282

Петър Чухов е новият лауреат, предложен за удостояване с Националната литературна награда „Пеньо Пенев”  за 2024 година. Това съобщи на пресконференция днес председателят на комисията по избора проф.Амелия Личева след заседанието. Чухов е избран единодушно от всички членове на комисията, в чийто състав са Теодора Димова - писател и драматург, Мирела Иванова – писател и…

Към всички новини