39 МЕСТА И СЪБИТИЯ В ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ

Невероятно е, че Община Димитровград събира на малката си територия, толкова разнообразни и пленителни исторически забележителности, вълнуващи архитектурни паметници и древни обичаи, запазили историята жива до наши дни!

Красивите места и паметници на културата, които предлагаме, не са плод на някаква класация или конкурс. Те са част от най-впечатляващата ни връзка с природата и миналото. Изложбата ще ни помогне да опознаем малка част от националното ни богатство, което е обект на гордост за българина и причина да повишим самочувствието си като нация.

 

Водонапорната кула е считана за един от символите на Димитровград. Съоръжението е изградено веднага след пускането на Баронхиршовата железница / юни 1873 г. / и е сред най-старите исторически и архитектурни паметници в Димитровград.

Предвид опазване историческата памет на града и на неговите емблематични архитектурни обекти, се предвижда Водонапорната кула да бъде обявена за културна и историческа ценност и да се превърне в експозиционна площ, презентираща историята на изграждане и развитие на града. Целта е Водонапорната кула да се превърне в един от най-атрактивните и посещавани туристически обекти в Димитровград.

Димитровград е замислен така, че една трета от площта му да е зелена. В днешно време тази традиция продължава с инициативата „Алея на новия живот”, която възниква през 2011 г. Алеята е на прохладно място в централната част на парк „Марица”, разположен върху разкошна речна тераса на десния бряг на реката. Екологичната кампания е естествено продължение на връзката между хората и природата.

Всяка година в началото на пролетта родители с деца, родени през изминалата година, превръщат този ден в празник. Заедно, цели семейства садят дръвче, което символизира живота във всичките му форми. Тук човек може да си отдъхне в най-непосредствена близост с природата.

Маса, Стол и Лампа ”великани” са разположени в съседство с Голямата пейка пред входа на парк ”Марица”.Масата е с внушителните размери от 2,50 метра височина и ширина на плота 3 на 6 метра. Столът до нея е не по малко впечатляващ с 3 метрова височина на облегалката, а седалката е с размер 1,50 на 1,50 метра. Върху 600 килограмовият стол могат да седнат едновременно трима души. Голямата лампа е висока 5,5 метра, а периметърът й е 5 метра

Огромна пейка с дължина 6 метра и височина 2,40 метра радва димитровградчани от месец август 2011 година. Тя се намира зад сградата на Общината, на входа на парк ”Марица” и до нея има още две пейки - една средна по размер и една миниатюрна. Сговорните пейки несъмнено привличат интереса на жителите и гостите на града, които бързат да се снимат за спомен.

В Димитровград се намира най-големият открит пазар не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Приблизителната му площ е 75 дка. Той е станал емблематично място за града, където идват да пазаруват хора от цялата страна. Възникването му е още след Освобождението на България, около гарата на някогашното с. Каяджик.

На всеки две години, в дните около рождения ден на поета Пеньо Пенев, 7 май, в Димитровград се срещат хората на словото от цялата страна, за да го превърнат в истинска столица на духа. Празниците „Димитровградски дни на поезията” се провеждат за първи път през 1969 г. , a през 1970 г. е учредена националната литературна награда за поезия „Пеньо Пенев”.

Първи носител на наградата е поетът Дамян Дамянов. От тогава и до днес едни от най-големите имена в българската поезия съставят списъка на лауреатите на това престижно отличие.През 1980 г. по повод 50-годишнината от рождението на Пеньо Пенев, е връчена и международна литературна награда на руския поет Булат Окуджава.

Димитровград има уникален облик. От месец април 2014 г. градът е част от 27-я културен маршрут към Съвета на Европа. Със своята визия той е пример за признание на стойността на архитектурното наследство на тоталитарните режими от ХХ век и неговата връзка с определени периоди от европейската история. Булевард „Трети март”, площадът и разположеният около него сграден ансамбъл е естетично решение за стила на дадената епоха и интересен поглед за ценителите на културния туризъм.

Димитровград е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Специфичната архитектура съчетава в себе си грандиозната мечта, въплътена в тухли и бетон. Градският център носи неповторим характер на ансамбъл с необикновено звучене на цялост. Замислената градоустройствена идея с всички свои сфери на социални дейности е станала реалност и нейното въздействие е не само силно емоционално, но то е и исторически неповторимо.

Уникални стенописи, дело на братята – художници Христо и Панчо Паневи, украсяват всички обществени сгради в с. Крепост, Димитровградска община. Затова и селото е известно като „Галерия на открито” и хората там с право се гордеят с творбите на братята, изрисували училището, кметството, здравната служба, читалището, параклиса, църквата.

Техни творения на открито има още и върху родната им къща. Първото пано Христо и Панчо Паневи правят още през 1997 г. водени от възрожденското желание да дарят нещо на родното си място. Идеята им намира радушен прием и така, ентусиазирани, те не спират работата си и до днес.

От най-голямото село в община Димитровград проучват вариантите за кандидатстване в книгата за рекорди “Гинес”.

Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” Димитровград, е създаден през 1953 година с Указ на Държавния съвет на България. Той e единственият държавен театър в не окръжен град в който и до днес публиката пълни салоните.

В началото на театралния сезон всяка година през месец октомври в ОДТ „Апостол Карамитев” се провежда фестивал на актьорското майсторство „Любимец 13” – един поклон пред паметта на патрона на театъра, големия български актьор Апостол Карамитев.

Интересен факт е, че столовете в залата на театъра са първите, които са били в Народния театър „Иван Вазов” и на един от тях е стоял Борис ІІІ.

За Димитровград театърът е специфичен духовен център, притегателно място за хора от различни поколения.

В чест на 1300 годишнината от създаването на Българската държава, през 1980 година в една от залите на читалището в гр. Меричлери е открита етнографска музейна изложба. С течение на годините етнографската сбирка се превръща в място, където се проследява историята на града и читалището и предава на идните поколения цялото културно наследство на селището. Всичко събрано в залата е дарение от родолюбивите меричлерци.

В непосредствена близост до с. Злато поле, Община Димитровград, на левия бряг на река Марица се намира защитената местност „Злато поле”. Това е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица, обявена за защитена през 2001 година. Площта и е 84,79 ха. Тя включва комплекс от свързани един с друг водни басейни с различна форма, големина и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Съхранява неоценимо богатство от растителен и животински свят.

Защитената местност е един от последните оазиси на редки растителни и животински видове, заплашени от изчезване, единствен начин за съхраняване на естествените местообитания на много редки птици: малък корморан, малка бяла, нощна и гривеста чапла, голям воден бик, тръстиков блатар, мустакат синигер и голям брой водоплаващи птици. Това я прави интересна и атрактивна не само за орнитолозите, но и за всички любители на природата.

Всеки музей има една голяма и благородна мисия - да издирва, съхранява и популяризира историческите ценности.

Исторически музей – Димитровград е културен и научен институт, създаден през 1951 г. Той е първият в България музей за съвременна история.

Днес в него могат да се видят артефакти от неолита до съвременността, разположени в четири експозиционни зали. Сред по-интересните от тях са неолитния човек, намерен в некропол край димитровградското село Крум, експонати, проследяващи изграждането на първия социалистически град в България – Димитровград, предмети от бита и облеклото на местното население и др. Музеят разполага с най-голямата колекция от вещи и документи за бригадирското движение в България, представени в единствената по рода си зала „Младежко бригадирско движение”.

Изложбената зала на музея е място за разнообразни и атрактивни изложби, както от неговия етнографски фонд, така и гостуващи от други музеи и институции.

Исторически музей – Димитровград е един от обектите на движението „Опознай България ” – 100 Национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

На 5 май 2014 г. край димитровградското село Крум беше осветен 15-метров Християнски кръст. Той е изработен от метал и върху него са поставени осветителни тела така, че да свети и през нощта.

Идеята за издигане на кръста е на жителите на селото, а целта е той да бъде обединител на хората, да ги закриля и прави по-добри.

Намира се на най-високия хълм над село Крум, в местността „Гичата”.Символът на вярата е изграден изцяло с пари от дарения. Идеята е да се припомни на хората, че духовното е по - важно от материалното.

Крепостта край с. Сталево, Община Димитровград се намира в местността „Хисаря”. Тя е построена още по времето на траките, но става популярна през Средновековието, като някои от изследователите я локализират като древния град Милеона. Преданията разказват, че именно от тук на 9 март през 1230 г. българският цар Иван Асен ІІ е наблюдавал и ръководил битката при Клокотница. Това е едно от най-големите поражения на Византия, в което в плен попада и самият епирски деспот кир Теодор Комнин. След битката българския владетел в чест на победата заповядал тук да бъде издигнат параклис, наречен „Св. 40 Мъченици”. Благодарение на родолюбиви българи той съществува и до днес.

По-надолу от върха има голям камък наричан Казанчето или Крали Марковата стъпка. На него има издълбана дупка, приличаща на казан, в който има вода дори и в най-големите горещини. До нея има огромна стъпка за която казват, че Крали Марко е стъпил там и затова носи име Кралимарковата стъпка.

Една емблематична за 50-те години на ХХ век личност е свързана завинаги с историята на Димитровград. Това е поетът Пеньо Пенев - противоречив човек с драматична съдба и гениален творец с надвремево творчество. Дом-музей „Пеньо Пенев” и до днес пази спомена за него, разказва историята му, популяризира стиховете му.

Дом-музей „Пеньо Пенев” съхранява в своя фонд над 1200 музейни единици. Разполага с аудио-визуална система, която позволява да се чуят на запис оригиналните изпълнения на поета на негови собствени произведения. На разположение на посетителите са и филми, посветени на живота и творчеството на поета.

Домът-музей се намира на бул. „Д. Благоев” № 9, на мястото, където е било жилището на поета.

Намира се на 3 км на югоизток от с. Добрич. Жител на селото през 1886 година, чрез съновидение, открива аязмо в нивата си и я дарява за строеж на параклис.

Святото място е възстановено основно след 2000 година. Старият параклис е обновен, издигната е двуетажна сграда за преспиване. Всяка година в навечерието на Голяма Богородица тук се стичат много хора, за да почетат Божията майка. До външните порти на манастира е изградена красива чешма, от която те могат да си напълнят от лековитата вода на аязмото.

В навечерието на Международния ден на музеите – 18 май, в цяла Европа се организира Европейската нощ на музеите. От 2009 г. и Историческия музей – Димитровград се включва активно в нея, като предлага на своите посетители програма за възможно най-широк кръг от хора. Представят се нови музейни колекции, предлагат се разнообразни забавления - арт и занаятчийски ателиета, ретро-фото, богата музикална програма, наситена с много изненади и награди. Посетителите имат възможност не само да се докоснат до ценностите, които музеят предлага, но и до техните послания.

През годините „Нощта на музеите” в Димитровград се наложи като емблематично за града ни културно събитие с положителен заряд и организация. За една нощ града ни успява да размести вътрешните си граници и да отвори затворените през нощта врати на експозициите на музеите за своите гости и съграждани.

Димитровград е от градовете, които знаят своята точна рождена дата – 2 септември 1947 г. Построен с ентусиазма на младежи от 963 населени места, днес градът е своеобразен музей на открито, огледало на духа на еднa епоха, която е неразривна част от българската история.

Сградата на Общината е построена през 1965 г. Високият й корпус от 14 етажа е съчетан с едноетажна кръгла по форма постройка – ротонда. Ротондата е оформена с пластично моделиран фриз с дължина 80 метра, който представлява фигурална композиция на тема „Българската история и историята на Димитровград”.

Парк „Н.Й.Вапцаров” е най-старият парк в Димитровград и включва 821 дка поляни и 40 годишна дъбова гора. В гората са оформени алеи, а край централната алея и в затревената част са засадени декоративни храсти и дървета. Паркът е изграден за изключително кратко време – само за две години 1955 и 1956, предимно с доброволен труд.

В парка е разположен зоокът, който се радва на изключителния интерес на децата. В него могат да се видят най – различни видове животни - от екзотични птици до мечки.

Слънчеви пейки и сенчести алеи привличат за отмора жителите и гостите на града.

Мемориален парк „Пеньо Пенев” е една от емблематичните забележителности в град Димитровград. Да направиш парк за изложба – такъв е парк „Пеньо Пенев”, който се изгражда по проект за да участва в световната изложба по парково изкуство през 1961г. Паркът е разположен на 365 дка и е уникален с 92-та си вида дървета, храсти и цветя. Скулптурите, гравираните със стихове късове, белокамените алеи с варовикови бордюри, живописните пасарелки и мозаечни стълбища, водните каскади и фонтани са нововъведения в озеленителната архитектура на България през 50-те и 60-те години на ХХ век.

Паркът се намира в южната част на Димитровград. От него се разкрива красива панорама към града. Той има свой индивидуален облик.

През годините паркът става осъзнато пространство за културни изяви – импровизирани литературни четения, концерти, рецитали и др., и представително място за всички гости на града и официални делегации.

На 3 юни 2014 г. в Димитровград бе открит паметник на любимия на няколко поколения български актьор Апостол Карамитев. Той се намира в пространството между сградата на театъра, носещ неговото име и централната поща. Направата му стана възможна с финансовата подкрепа на „Ротари клуб” – Димитровград.

Бронзовата фигура на Апостол Карамитев е в естествен ръст и тежи 270 килограма. Автор на паметника е скулпторът Петър Панчев.

Поводът за откриването му са 90-ата годишнина от рождението на актьора и 60 -та годишнина от създаването на Димитровградския театър „Апостол Карамитев”. Tова е единственият паметник на артиста извън родният му град Бургас.

Провежда се ежегодно в средата на месец септември в навечерието на първия учебен ден. Инициатор и организатор е екипът на НЧ „Звездица – 2003 г.”.

В Димитровград се срещат утвърдени и млади професионални творци – занаятчии с майсторско звание и художници – приложници, които вземат активно участие в панаира. През 2012 и 2013 година на Панаира на занаятите се представят майстори от София, Пловдив, Велико Търново, Чипровци, Габрово, Шипка, Смолян, Велинград, Златоград, Казанлък, Троян, Ловеч, Плевен, Варна, Попово, Стара Загора, Сливен, Кърджали, Хасково и други градове.

На базари пред спортна зала „Младост”, площад „България” и бул. „България” участниците показват своите творби, организират работилници с демонстрации и включване на зрителите.

Любимо място за всички малки и големи привърженици на екстремните изживявания в Димитровград е Приключенски парк „Питър Пан”. Той се намира в парк „Н.Й.Вапцаров”. Открит е на 1 юни 2009 г. Увеселителното съоръжение предлага на димитровградчани и гостите на града пълна обиколка на 11 различни атракционни спортни препятствия, едно от които е изкуствена стена за катерене, предназначена за търсачи на силни усещания с подчертано спортен дух. Съоръжението включва и въжена градина с много елементи и спускане по 25 метров тролей. Освен да се забавлява, тук всеки може да направи проверка на своите възможности, както и да преодолее страха, преминавайки през множеството препятствията.

Паркът се превърна в атрактивно място за провеждане на спортни и детски празници.

Планетариумът е първият в България и на Балканския полуостров.

Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно” са открити официално на 24 май 1962 г. Комплексът е разположен в парк „Н.Й.Вапцаров” и включва звездна зала с 60 седящи места, корпус с кабинети и учебни зали, наблюдателен павилион с два телескопа.

В двора на комплекса се намира и първата, построена извън София, Сеизмична станция към Геофизичния институт на БАН.

Първи по рода си готварски събор в Община Димитровград се провежда в село Райново. Тук по създала се вече традиция всяка година през месец юни се състезават майстори на кулинарното изкуство. Автентични национални ястия от целия регион се приготвят и презентират пред публика, а авторитетно жури класира и премира участниците. Целта на събора е да популяризира сред младото поколение на региона българското кулинарно наследство и да създаде среда за общуване и приемственост между поколенията.

На централния вход на парк „Марица” в Димитровград е разположено единственото в България метално сърце. Вреклите се във вечна вярност заключват тук с катинар любовта си. Това е символа на здраво скрепената връзка, коментират димитровградчани. Сърцето е с размери: височина – 2,20 метра и широчина 1,60 метра и тежи 500 кг. Поставено в парка през месец февруари 2014 година.

В разгара на лятото Димитровград посреща гости от различни краища на страната за участие в Българския тракийски народен събор „УГАР”. В деня, в който миряните почитат паметта на Свети пророк Илия в парк „Н.Й.Вапцаров” се събират родолюбци от близо и далеч.

„УГАР” като название на събора, означава „разорано поле”. Основната идея е да бъде поставена земята под угар и да се поддържа изорана и чиста от плевели.

Чрез силата на фолклора, съхранил родовата памет през най-трудните периоди от съществуването на българите като нация, събора има за цел да възроди борбения дух и вярата за по-доброто утре.

Църквата „Св. Харалампий” – с. Черногорово е построена е през 1863 г. от Уста Коста от с.Устово. Заографисана е през 1864 г. от Алексий Иконописец. Според легендата, черногоровци избрали името на храма, защото всяка година, на деня, посветен на светеца - 11 февруари, от гората излизал голям елен, който се пренасял в жертва.

Църквата „Св. Харалампий” има 38 икони, някои с датировка и имената на зографите, работили през 60-те години на ХІХ век. Освен библейските сюжети, интерес представлява сцена от неизвестен автор изобразяваща три синджира роби.

Единственото добре запазено в България „Светилище на нимфите и Афродита” се намира на около 500 м североизточно от с. Каснаково, Община Димитровград. Разположено е в красива местност. Светилището, градено през ІІ – ІV в. е малка част от голямото имение на римлянина от тракийски произход Тит Флавий. Името му научаваме от запазеният и до днес надпис над централния извор, който гласи: „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита”.

Преданията гласят, че на това живописно място вечер танцуват красивите повелителки на природата – нимфите. Според вярванията, ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби. Свръхестествените лечебни свойства на водата на извора са много известни. За това от незапомнени времена тук всяка година на Спасовден се събират хора от близо и далеч за да се помолят за здраве и плодородие.

През 1968 г. Светилището е обявено за паметник на културата от национално значение.

Тракийски жетварски събор – с. Странско е единствен по рода си в България. За първи път се осъществява през 2005 г., а от 2011 г. е със статут на национален. Той се провежда всяка година в края на месец юни. Инициатор и организатор е на НЧ „Пробуда - 1910.”

Съборът започва с ритуално зажънване, с което се дава старт на жътвата в Община Димитровград. Няколко групи от жетварки в народни носии възстановяват обичая в традиционния му вид. Носят се жътварски песни. Първите снопи от новата реколта се жънат и събират както е било в миналото.

Празникът продължава в центъра на селото, където на огромна площ се разполага изложба на селскостопанска продукция под надслов „От нивата до трапезата”, включваща продукти от мед, мляко, хлебни изделия, и др. Гостите на събора могат да разгледат и изложение на модерна земеделска техника и препарати за растителна защита, както и да се насладят на богата фолклорна програма.

Градската художествена галерия „Петко Чурчулиев” е притегателен център за почитателите на визуалното изкуство. Годишно в залите й се уреждат 10-12 изложби. Експозиции от фонда на галерията и на гостуващи художествени музеи се редуват с изложби на съвременни художници, представени самостоятелно или колективно; представят се книги и срещи с авторите им, осъществяват се прожекции на филми, концерти и форми на уърк шоп.

Като художествен музей галерията съхранява над 2250 произведения от близо 400 художници, обособени в разделите: Живопис, Графика, Скулптура, Съвременно изкуство и Театрален плакат. Заедно с творбите на бележити български майстори, в колекцията й са намерили място произведения на художници, свързали творческия си път с Димитровград.

Първата църква на с.Ябълково е строена през далечната 1842 г. по време на Османското владичество. Предтекстът за построяването и е, че се строи нова къща на свещеника на селото поп Калин.Голямото чирпанско земетресение от 1928 г. разрушава църквата. Тя е възстановена през 1930 г. със средства от фонд „Депозе” и дарения от цялото село. През 1950 г. зографът Петър Джамджиев от Пловдив я изографисва.

Сградата на църквата е масивна, тухлена, с двускатен покрив, открита галерия от запад и юг. Кулата на камбанарията е построена в северозападния ъгъл с вход от галерията откъм запад. До църквата има и аязмо.

Православен храм „Свети Николай Чудотворец” е построен през 1858 година на мястото на параклис „Свети Николай”. Строители са били зидари от Меричлери, а за майстори били наети Уста Манол и Уста Пастол от село Югово. Това е една от първите църкви в Хасковска област. През 1928 година при силно земетресение храмът е частично разрушен, но в последствие е възстановен - извършва се ремонт и се прави пристройка на задната част. Изградена е хубава висока камбанария. Окончателното му възстановяване е завършило през 1930 година. Храмът е ценен исторически паметник. Иконите са дело на художник от късното възраждане Димитър Андов - родом от гр. Чирпан.

Сградата на църквата по строеж и архитектура и до днес учудва всички.

Църквата “Свети Георги Победоносец” – с. Бодрово е построена през 1858 г. Тя е изградена благодарение на богатството и щедростта на Хаджи Георги, който получава разрешение за строеж на църква през 1856 г. Цялото село участва с труда си в построяването и.

Църквата е с каменен градеж, с абсида, с двускатен покрив. Иконите са изработени през 1859-1860 година от Никола Зограф. В североизточния ъгъл на църковния двор е изградена осемстенна каменна камбанария.

Църква „Свети равноапостоли Константин и Елена” – с. Крепост е построена през 1874 г. по инициатива на родолюбиви жители на селото. Църквата е правоъгълна каменна постройка с двускатен покрив, трикорабна, с абсида.

Любителите на българските старини и на християнската иконография ще намерят в нея прекрасни и слабо познати творби на майстори зографи.

Голяма част от иконите са дело на Никола Данчов, носят неговия подпис и са датирани от 1874 година. Иконите и стенописите в цялата църква са изключително въздействащи.

Най-старата църква на територията на Димитровградска община, „Свети Георги Победоносец” в с. Горски извор е построена през 1854 г. Стенописите на храма са с висока художествена стойност. Знае се, че главен зограф е бил Георги Данчов Луков (Попгеоргиев) от Чирпан. Църквата е паметник на културата с национално значение от 1964 г.

Църквата „Свети Димитър“ в Димитровград е най-старата постройка на територията на града, датираща от 1884 г. Според преданието дворното място от 8 декара, определено за строеж на църква и училище на с. Каяджик /днешният квартал Раковски в Димитровград/ е подарено от турски бей.

Църквата е построена от жителите на с. Каяджик. Строежът започнал през 1880 г. и завършил през 1884 г. С доброволен труд, с парични и натурални дарения участвало цялото население. Иконите на църквата, които са подарени от жителите на с. Каяджик, са от Зографската школа и са по-стари от самата църква с около 3 века.

В западната част на двора има параклис ”Възкресение Христово”. Хармонията на мястото е постигната с богатата, красива и добре поддържана растителност. През 1974 г. църквата е обявена за паметник на културата.

Всяка година на Сирни заговезни в с. Бряст, Община Димитровград се провежда един интересен обичай - хвърляне на стрели - „чавги”. Ритуалът, с който е свързан празника изисква изработване на дървени стрели - „ЧАВГИ”. Чавгите се правят от дървото мекиш и са три вида - чавга, чавгар и картупъл. Те се запалват и се насочват от ергените към дома на обичаната мома. Действието е придружено и с наричания за здраве, за дома, за селото, за берекет. Прави се състезание за най-високо и най-далечно изстрелване на чавга – по височината и дължината на летежа се гадае за здравето и берекета на стрелеца. Празникът е наситен с много емоции и веселие за млади и стари.

свали като .pdf